Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.19-31
(9-то утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)
9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
Матей 14.22-34 (Евангелие)
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Жития на светиите
Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици
„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.
Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)
Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.
Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)
Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.
Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)
„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)