2 Коринтяни 9.12-10.7 (Апостол)

12Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; 13и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, 14и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. 15Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!

1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

Марк 3.19-27 (Евангелие)

19и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Полагането на пояса на Пресветата Богородица (395-408? 886- 912?)

При Успение на Пресветата Богородица, нейният пояс преминава във владение на апостол Тома и след различни премествания стига до Кападокия. По-късно е пренесен оттам в Константинопол, където е съхраняван в запечатан ковчег в църквата на Богородица в Блачернае, по времето на император Аркадий (395-408). Скринчето не е било отваряно до времето на император Лъв Мъдри (886–912), когато императрица Зоя, която била болна, имала видение, в което й било казано да й бъде поставен пояса. Императорът получил благословията на патриарха, поясът е бил поставен върху императрицата и тя веднага се е излекувала. Някои разкази твърдят, че днешният празник чества принасянето на пояса в Константинопол; други – че той възпоменава чудотворното изцеление на императрицата.

Свещеномъченик Киприан, епископ на Картаген (258)

Роден е около 190 г. от езически родители в Северна Африка. Преди кръщението си се е отличавал в Картаген като учител по философия и реторика. Повярвал е в Христа и е бил кръстен в ранна възраст; веднага щом станал християнин, той се отказал от престижната си длъжност , продава многобройните си притежания и раздава цялото си богатство на бедните. През 247 г. е ръкоположен за презвитер, а през 248 г. – за епископ на Картаген. Известен е с кротостта си и бащинската грижа за паството си, съчетани с твърда опозиция срещу еретиците. Обширните му писания и до днес служат за ръководство на Църквата.

Заради изповядването си на Христос той е бил обезглавен по времето на император Валериан на 14 септември; тъй като това е датата на Въздигането на Кръста, неговият празник се чества днес. В момента на екзекуцията си той е оставил двадесет и пет златни монети (огромна сума) на палача, който го е обезглавил.

Св. Геннадий, патриарх на Константинопол (471)

Той е бил известен с кротостта си и аскетичния си начин на живот. Не е ръкополагал никого, който не е знаел Псалтира наизуст. Той е председателствал местен събор, на който симонията в Църквата е била анатемосана. Още приживе е вършил чудеса, а времето на смъртта му му е било съобщено във видение. Известният манастир Студион е построен по негово време, с неговото благословение. Починал е в мир.

- --

Свети Айдан от Линдисфарн (651)

Около 635 г. сл. Хр. Свети Освалд (5 август), крал на Нортумбрия, се обърна към монасите от манастира Иона с молба да изпратят мисионери в неговото предимно езическо кралство. (По-ранна мисия беше приключила със смъртта на Свети Едвин през 633 г.) Отците на манастира избраха Свети Айдан и го ръкоположиха за епископ. Той основал манастир (и своята епископска катедра) на остров Линдисфарн и предприел мисионерски пътувания, винаги пеша, из цялото кралство, като крал Освалд често го придружавал и му служел като преводач. Той живее в голяма бедност, като използва всички дарове, които получава, за милостиня за бедните или за откупване на пленници и роби. Той е духовен отец на Св. Хилда (17 ноември) и основава първите женски манастири в Нортумбрия. Почива в мир през 651 г. и е погребан в Линдисфарн.

Забележка: Нортумбрия е англосаксонско кралство, намиращо се на територията на днешна Североизточна Англия и Южна Шотландия.