26 Август 1960
Петък от 12-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченици Адриан и Наталия
Владимирска икона
Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 7.10-16 (Апостол)

10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. 11Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. 12И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога. 13Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му, 14и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска; 15и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. 16И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.

Марк 2.18-22 (Евангелие)

18Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят? 19Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; 20но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 21Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. 22Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.