1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Пренасяне на мощите на първомученика и архидякон Стефан (428)

След като първият мъченик Стефан беше убит с камъни, тялото му беше оставено на кучетата; но неговият учител Гамалиил тайно пренесе тялото му на място извън Ерусалим и го погреба през нощта. Около 427 г. отец Луциан, енорийски свещеник в близост до това място, видял в сън къде са погребани мощите на първомученика. Той разказал на патриарх Йоан от Йерусалим и двамата отишли заедно на посоченото място. Копаейки там, намерили кутия с надпис „Стефан” на арамейски букви. Те пренесли светите мощи в Йерусалим с тържествена процесия.

Свещеномъченик Стефан, папа на Рим (257), и онези, които бяха с него

Като епископ на Рим от 254 до 257 г., той се бореше срещу ереста на Новациан. С молитвите си той изцели Луцила, дъщерята на римския трибун Немесий; заради това и бащата, и дъщерята се кръстиха в Христа. Свети Стефан и дванадесет от неговите свещеници бяха обезглавени по време на литургия, по времето на царуването на Валериан.

Блаженият Василий Московски, божий луд (1552)

На шестнадесетгодишна възраст той поема подвига на божието лудост, който продължава в продължение на седемдесет и две години, като доживява до осемдесет и осем години. Той е бездомник, ходел бос и облечен в дрипи, скиташе се по улиците на Москва. Въпреки че мнозина се подиграваха с него, той разкриваше на непознати техните тайни грехове, изобличаваше благородниците за тяхната жестокосърдечност и постепенно стана известен като светец. Цар Иван и митрополитът на Москва присъстваха на погребението му. Той беше погребан в църквата в Москва, която днес носи неговото име.