18 Август 1960
Четвъртък от 11-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченици Флор и Лавър Илирийски
Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)
Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 4.1-6 (Апостол)

1Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом; 2но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината. 3Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: 4на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. 5Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса. 6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.

Матей 24.13-28 (Евангелие)

13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. 14И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят. 15И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), 16тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 17който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; 18и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 19Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 20Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; 21защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. 22И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни. 23Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; 24защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25Ето, казах ви отнапред. 26И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; 27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.

Жития на светиите

Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)

„Братя по плът и по дух, и двамата бяха ревностни християни и каменоделци по професия. Те живееха в Илирия. Някой езически княз ги нае да строят езически храм. По време на работата им се случи така, че парче камък се отчупи и попадна в окото на сина на езическия жрец, който с любопитство наблюдаваше строителните работи. Виждайки сина си ослепен и кървящ, жрецът извика на Флор и Лаур и се опита да ги пребие. Тогава светите братя му казаха, че ако повярва в Бога, в когото вярват те, синът му ще се възстанови. Жрецът обеща. Флорус и Лаурус се помолиха със сълзи на единствения, живия Господ и направиха кръстния знак над поразеното око на детето. Детето се излекува мигновено и окото му стана цяло, както беше преди. Тогава жрецът, Меренций, и синът му бяха кръстени, и двамата много скоро пострадаха за Христа в пламъците. Но Флорус и Лаурус, когато завършиха храма, поставиха кръст върху него, събраха всички християни и го осветиха в името на Господа Иисуса с нощно бдение с химни. Като чу за това, управителят на Илирия изгори на клада много от тези християни и хвърли Флор и Лаур живи в кладенец, който след това беше засипан с пръст. Мощите им по-късно бяха открити и отнесени в Константинопол. Тези двама чудесни братя пострадаха за Христа и бяха прославени от Него през втори век.” (Пролог)

Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)

Роден е близо до София в България по времето на император Борис. Когато родителите му починали, той се оттеглил от света в пещера високо в планините, където се посветил на аскетичната борба. Там, според Пролога, той „претърпял много нападения както от демони, така и от хора, от разбойници и от свои роднини“. С времето той се преместил в Рила планина, където живеел в куха дървесина, хранейки се само с диви билки и плодове. В Рила той не видял нито един човек в продължение на много години, но в крайна сметка бил открит от един овчар, след което славата му се разпространила бързо: мнозина идвали при него за съвет и за изцеление от болести, а Петър, цар на България, го посещава за съвет. Много хора, търсещи спасение, се заселват близо до него и скоро около него се появяват църква и манастир. Свети Йоан почива през 946 г. и се явява на учениците си след смъртта си. Мощите му се почитат в Рилския манастир, който от векове е фар на православната духовност в България.