1 Коринтяни 5.9-6.11 (Апостол)

9Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници; 10и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. 11Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. 12Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? 13Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.

1Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите? 2Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи? 3Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи? 4Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата. 5За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си? 6А брат с брата се съди, и то пред неверници! 7Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? 8Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. 9Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, 10нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. 11И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.

Матей 13.54-58 (Евангелие)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.