Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Римляни 5.1-10 (Апостол)

1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, 2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. 3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, 4търпението - опитност, опитността - надежда, 5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. 6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. 7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. 8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. 10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

Матей 6.22-33 (Евангелие)

22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. * 25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Свети Давид Солунски (540)

В продължение на години той живял аскетичен живот в груба къщичка на дърво, която си бил изградил от клоните на бадемово дърво. След това се преместил в Тесалия, където продължил живота си на пост, молитва и бдение, очиствайки душата си и удостоявайки се да извърши много чудеса. Веднъж, когато император Юстиниан го посетил, той взел в гола ръка жарава и окадил императора. Виждайки това, императорът се поклонил до земята пред Давид. Той починал в мир.

Празник на Тихвинската икона на Божията майка. Празник на иконата на Божията майка Одигрития

Тази икона някога се е съхранявала в църквата Влахерна в Константинопол. През 1383 г. тя внезапно се появява в небето над Ладожкото езеро, след което пътува по въздуха до град Тихвин, където каца край река Тихвина. Там е построен манастир, за да я приюти. През ХХ век е донесена в Америка. Безброй чудеса са извършени чрез тази чудотворна икона, особено изцеления на деца.

На този ден се почита и иконата на Божията майка „Одигрития“. Според много предания тази икона и Тихвинската икона са едно и също нещо, затова ги изброяваме заедно. „Одигрития“ се превежда като „Наставница“ или по-буквално „Тя, която показва пътя“. Тя е нарисувана от самия евангелист Лука, който е познавал Божията майка по плът. През годините иконата е пренесена от Антиохия в Йерусалим, след това в Константинопол, където е поставена в църквата във Влахерна. Когато Константинопол е нападнат по същото време от персите и скитите, патриарх Сергий носи светата икона около укрепленията и градът е чудотворно избавен от езическите си врагове. По време на иконоборческия период иконата е скрита в стена в манастира „Всемогущ“.