Римляни 8.22-27 (Апостол)
22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
Матей 10.23-31 (Евангелие)
23А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
24Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
25доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
26И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
27Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
28И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
29Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
30а вам и космите на главата са всички преброени;
31не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.