Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

свещеномъченик Методий, епископ на Патара/Олимпия (312 г.)

Известен по своето време с мъдростта и добродетелта си, той е бил наричан Евболос, което означава „с добри съвети“. Той е сред първите, които се противопоставят на еретичните писания на Ориген. Той е бил епископ в Патара (според някои източници) или Олимпия (според други), след това на Тир във Финикия. При император Максимин е нападнат от езичниците и получава мъченическия венец в Халкида в Гърция.

Свети Калист I, патриарх на Константинопол (1363)

В продължение на двадесет и осем години той живял аскетичен живот на Атон като ученик на Свети Григорий Синайски. По-късно основал манастира „Свети Маман“, също на Атон. През 1350 г. е избран за патриарх на Константинопол. След четири години се отказва от патриаршеския престол, за да се върне в Света гора, но е повикан обратно на трона, където остава до смъртта си през 1363 г. Той написал окончателните жития на Свети Григорий Синаит и Свети Теодосий Търновски. Той бил познат на Свети Максим Капсокаливия (Пожарника на колибите), който предсказал смъртта му: По време на последното си пътуване до Сърбия, където починал, патриархът спрял на Атон, където Свети Максим го видял и казал: „Този старец няма да види повече паството си, защото чувам зад него химна над гроба: „Блажени са онези, които са непорочни по пътя…“

Благословени студия (V в.)

Той е бил виден благородник и консул в Константинопол. В града основава църквата „Свети Йоан Предтеча“ през 463 г. и манастира, наречен в негова чест Студион. Манастирът Студион е отгледал дълга редица от аскети, учители и мъченици; може би най-известният е Свети Теодор Студит (11 ноември), великият защитник на светите икони. Манастирът е разрушен от кръстоносците през 1204 г., възстановен през 1293 г. от император Андроник II.