Римляни 5.17-6.2 (Апостол)

17Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. 18И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. 19Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. 20А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

1Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. 2Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?

Матей 9.14-17 (Евангелие)

14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? 15А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят. 16И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. 17Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.

Мъченици Мануил, Сабаил и Исмаил от Персия (362)

„Светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил, персийци по род и братя по плът, били изпратени от персийския цар като посланици при Юлиан Отстъпник, за да преговарят за мирен договор. Докато били с него на място близо до Халкидон, те отказали да се присъединят към него в принасянето на жертва на неговите идоли. Презирайки имунитета, всеобщо предоставен на посланиците, той ги убил през 362 г. Това било причина за войната с Персия, в която Юлиан загинал жалко на следващата година.“ (Великият часовник)

Нашият Свети Отец Ботолф, игумен на манастира Иканхое (680)

Свети Ботолф е роден в Британия около 610 г. и в младостта си става монах в Галия. Сестрите на Етелмунд, крал на Източна Англия, които също са изпратени в Галия, за да изучат монашеската дисциплина, срещат Свети Ботолф и, научавайки за намерението му да се върне в Британия, молят брат си краля да му даде земя, върху която да основе манастир. Чувайки предложението на краля, Свети Ботолф поиска земя, която никой вече не притежава, тъй като не желаеше печалбата му да идва от загубата на друг, и избра едно безлюдно място, наречено Иканхое. При идването му демоните, обитаващи Иканхое, се надигнаха срещу него с вълнение, заплахи и ужасни видения, но Светецът ги прогони с кръстния знак и молитвата си. Чрез манастира си той установява в Англия правилата на монашеския живот, които е научил в Галия. Той върши знамения и чудеса, има дарбата на пророчеството и „се отличава със своята сладост на нрава и приветливост“. В последните години от живота си той понасял някаква мъчителна болест с голямо търпение, благодарейки като Йов и продължавайки да обучава духовните си деца на правилата на монашеския живот. Заспал в мир около 680 г. Мощите му по-късно били намерени нетленни и излъчващи сладък аромат. Мястото, където основал манастира си, започнало да се нарича „Ботолфсон“ (от „камъка на Ботолф“ или „града на Ботолф“), което по-късно било съкратено до „Бостън“. (Великият часовник)