Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Света мъченица Аквилина от Библос (293)

Тя е родена от християнски родители и на седемгодишна възраст вече живее като истинска християнка. Смело проповядва Христос на момичетата, с които играе, и за това е доведена пред управителя по време на гоненията на Диоклециан. Въпреки младата си възраст, тя не се отрича от Христос, за да спаси живота си. След ужасни мъчения е оставена да умре и хвърлена на бунище. Но същата нощ ѝ се явява ангел, казвайки: „Стани и бъди изцелена!“ Аквилина се издига напълно възстановена и хвали Бога; но тя се моли да не ѝ се отказва мъченическа смърт. Чува глас от небето, който казва: „Иди и ще ти бъде както желаеш.“ През нощта се връща в града и в двореца на управителя, вратите се отварят чудодейно пред нея и застава пред собственото легло на управителя. Излишно е да се казва, че управителят е обзет от ужас, когато се събужда и вижда момичето, което е смятал за мъртво. На следващата сутрин тя е обезглавена. Мощите ѝ изцеляват много от болните. По време на почина си тя е само на десет или дванадесет години.

Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)

Той бил ученик на Свети Спиридон (памятник на 12 декември) и подобно на Свети Спиридон станал епископ на Кипър. Известен със своята милост, чистота и аскетичен начин на живот, той бил наричан „жив извор на сълзи“. След като добре пасъл стадото си в продължение на много години, той починал в мир.

Света Анна и нейният син Йоан (V в.)

„Взета като сирак в дома на благородник и третирана като осиновено дете, тя била обгрижвана и образована в тази къща. Богатият мъж я сметнал за достойна да се омъжи за сина му. Когато старецът починал, семейството настояло сина да напусне жена си заради ниското ѝ потекло и да се ожени за друга, по-подходяща за неговия ранг и богатство. Синът на богаташа се страхувал от Бога и не искал да направи това. Виждайки съпруга си в затруднения със семейството си, Анна тайно го напуснала и избягала на далечен остров, където нямало жива душа. Тя била бременна и скоро родила син. Те се трудили на острова тридесет години в пост и молитва. Тогава, по божествено провидение, на острова слязъл йеромонах. Той кръстил сина ѝ и го нарекъл Йоан. Анна живяла аскетичния си живот през пети век и починала мирно.“ (Пролог)