Православен  Календар

23 Май 1960
Понеделник на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Св. Михаил Изповедник
  • Обретение мощите на св. Леонтий, епископ Ростовски
  • Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)
  • Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа
  • Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)
  • Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Жития на светиите

Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)

„Този светец бил от Синада във Фригия в Мала Азия. В Константинопол той срещнал свети Теофилакт (8 март); свети патриарх Тарасий, узнавайки, че Михаил и Теофилакт желаят да станат монаси, ги изпратил в манастир на Черно море. Поради голямата им добродетел, свети Тарасий впоследствие ги принудил да приемат ръкополагане, Теофилакт за епископ на Никомидия, а Михаил за епископ на родната му Синада. Тъй като свети Михаил безстрашно изповядвал почитането на светите икони, той бил изгнан от император-иконоборец Лъв V Арменец, който царувал от 813 до 820 г. След като бил гонен от едно място на друго, в много трудности и горчиви мъки, свети Михаил починал в изгнание.“ (Великият часовослов)

Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа

---

Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)

Когато родителите му починали, младият Михаил раздал всичките си стоки и пътувал до Йерусалим, където влязъл в манастира „Свети Сава Осветени“. Веднъж бил изпратен в града да продаде някои ръчни изделия за манастира. Евнух на арабска принцеса го срещнал на улицата и го завел в дома на принцесата, за да покаже стоките си. (По това време Йерусалим бил управляван от мюсюлмански араби.) Принцесата, подобно на съпругата на Потифар, зародила незаконна страст към младия монах и го поканила в леглото си. Когато той отказал, разгневената принцеса го накарала да бъде пребит и отведен при султана, където го обвинила в богохулство срещу Мохамед. Султанът се опитал да го накара да приеме исляма, но той отказал. Когато доза отрова не оказала ефект върху светия Михаил, султанът го обезглавил публично в центъра на Йерусалим. Монасите взели тялото му и го погребали с почести в неговия манастир.

Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

„Тя беше дъщеря на полоцкия княз Всеслав. Когато родителите ѝ пожелаха да се омъжи, тя избяга в манастир и се замонаши. Ангел Господен ѝ се яви три пъти, за да ѝ покаже мястото, където трябваше да построи нов манастир за девици. Тя посвети в монашество собствената си сестра Евдокия и много други млади момичета от редиците на аристокрацията. Една нейна роднина, Звенислава, княгиня Борисовска, донесе цялото си богатство, дрехи и скъпоценни бижута и каза: „Считам цялата красота на този свят за нищо и искам да дам тези прекрасни неща, приготвени за моя брак, на църквата на Спасителя. И желая да се венча с Него в духовен брак и да склоня глава под Неговото леко и леко иго.“ Ефросиния също я изповяда и ѝ даде името Евпраксия. В напреднала възраст Ефросиния прояви желание да умре в Йерусалим и се помоли за тази благодат. Бог чу молитвата ѝ и тя наистина почина в манастира „Свети Теодосий“ в Йерусалим на 23 май 1173 г., по време на посещение там.“ (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност