Деяния 5.1-11 (Апостол)

1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Йоан 5.30-6.2 (Евангелие)

30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41От човеци слава не приемам, 42но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате. 46Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. 2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

Апостолите Ясон и Сосипатър

И двамата били ученици на апостол Павел, който ги споменава в своето Послание до римляните: „Ясон и Сосипатър, моите сродници, ви поздравяват“ (16:21). Ясон е роден в Тарс Киликийски (както и апостол Павел) и става епископ на този град. Сосипатър е от Патрас в Ахая (сега Гърция) и става епископ на Икония. След като служели на стадата си в продължение на много години, двамата пътували заедно до Корфу, където били първите, които проповядвали Евангелието. Те били яростно против владетеля на този остров, но когато той починал, новият цар повярвал в Христос и бил кръстен с името Себастиан. Ясон и Сосипатър останали на Корфу, свободно проповядвайки Евангелието и изграждайки Църквата, докато не починали в дълбока старост. Древна църква в град Корфу, датираща от първите векове, носи надписи, които споменават светиите по име.

Те се отбелязват на 28 април по славянския календар.

Свети Василий, епископ на Острог в Черна гора (Сърбия) (1671 г.)

Като монах, той бил известен с много строгия си аскетизъм. Против волята си бил посветен на епископ Захум, където служил вярно на паството си в продължение на много години, „пазейки го от жестокостта на турците и лукавството на латинците“ (Пролог). Когато манастирът му бил разрушен от турците, той се преместил в Острог, където починал. Тялото му е останало цяло, нетленно, целебно и чудотворно и до днес. Безброй чудеса са станали на гроба му; както християни, така и мюсюлмани търсят мощите му за изцеление от болести и страдания.

(STORY, чута от енориаш в църквата „Свети Василий Острожски“ в Илинойс: макар мощите на светеца да са непокътнати, се твърди, че обувките му се износват от време на време и трябва да бъдат сменени.)