Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Монах-мъченик Никон и 199 ученици, в Сицилия (251)

Той е роден в Неапол (Неапол) от баща езичник и майка християнка и става офицер в римската армия. Въпреки че не е кръстен, майка му тайно го е учила на християнската вяра. Веднъж, в битка, ротата му е напълно обкръжена от врага и Никон си спомня съвета на майка си, че винаги когато е в беда, трябва да се прекръсти и да призовава Христос. Той прави това и веднага се изпълва със сила и решителност, така че вражеската армия е разбита. Никон се прибира вкъщи, като открито вика „Велик е Бог на християните!“, за голяма радост на майка си.

Той тайно пътувал до Кизик в Азия, където го кръщава епископ Теодосий. След това отива в манастир, за да прекарва дните си в молитва и учене. Но няколко години по-късно Теодосий, който е бил близо до смъртта, има видение, в което му е казано да посвети Никон за свой наследник. Той повикал Никон от манастира и, за учудване на монаха, веднага го ръкоположил за дякон, после за свещеник, а после за епископ.

По-късно епископ Никон се завърнал в Италия, за да проповядва Евангелието на Христос. В Неапол той намерил майка си все още жива и останал с нея до смъртта ѝ. След това тръгнал с девет ученици, бивши съборници, да провъзгласяват вярата. Чрез благодатните проповеди и пример на светеца, към този брой скоро се добавили още много ученици. По това време било в ход голямо гонение на християните и Квинтиниан, владетел на тази област, заловил Никон и неговите спътници и ги предал на мъчителите. Сто и деветдесет от спътниците на Никон загинали под мъчения. Самият Никон бил бит, одран и дори хвърлен от висока скала, но по чудо бил запазен. Накрая бил убит с меч и тялото му хвърлено на полето, за да бъде изядено от зверовете. Пастирско момче, обладано от дух на лудост, намерило тялото, паднало върху него и веднага се излекувало. Той разказал STORYта си на някои християни, които намерили тялото и го погребали с почести. Свети Никон се борил по време на управлението на император Деций.