Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 6.14-21 (Евангелие)

14Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)

„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)

Света новомученица Кирана (1751)

Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.