Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)

8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива. 11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал. 12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг. 13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята; 14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество. 15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат; 16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

Марк 9.33-41 (Евангелие)

33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40Защото, който не е против вас, той е за вас. 41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Света Дева и мъченица Анисия (298)

Тя е родена в благочестиво, благородно и много богато семейство в Солун. Когато и двамата ѝ родители умират, докато е юноша, Анисия се посвещава на Христос, небесния Младоженец. Тя отхвърля всичките си бижута и изящни дрехи, обличайки се като простолюдка. Освободява всичките си многобройни роби, като дава на всеки от тях щедра сума пари, за да се утвърдят. Тя раздава цялото си наследство, което включва големи имения. Оттогава нататък тя прекарва дните си в посещение на болни, помага на вдовици и сираци и особено помага на християни, страдащи от преследване. Тя посещава затворниците, носи им храна и вода и се грижи за раните им. През цялото време, което не е посветено на подпомагане на бедните или потиснатите, тя прекарва в молитва в малка килия. Една от молитвите ѝ е била тя, подобно на тези, на които е помагала, да бъде удостоена с мъченическия венец.

Един ден, докато отивала на църква, императорски войник я заговорил и грубо я разпитал. Когато тя открито заявила, че е християнка, войникът я сграбчил и я завлякъл в идолски храм, където ѝ заповядал да принесе жертва. В отговор тя само му плюла в лицето. Разгневеният войник извадил меча си и го забил в ребрата ѝ, убивайки я. Няколко благочестиви християни взели тялото ѝ и го погребали извън града. Когато гоненията приключили, на мястото на погребението ѝ била построена църква в нейна чест.

Свети отец Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия (1563)

Той е роден в Москва през 1492 г. Когато баща му умира, майка му става монахиня, а той монах, получавайки монашеското име Макарий. Той става иконограф с рядък талант. През 1523 г. е ръкоположен за свещеник и е посветен на игумен на Лучския манастир; три години по-късно е ръкоположен за архиепископ на Новгород и Псков, епархия, която е била вакантна в продължение на много години. Като архиепископ той изпраща мисионери сред местните народи в далечния север на Русия и в собствената си епархия се бори срещу езичеството, все още разпространено сред хората. Той урежда живота в манастирите на своята епархия, които са изпаднали в самодоволство.

През 1542 г. е избран за митрополит на Москва и глава на Руската църква. Пет години по-късно коронясва първия руски цар Иван Василиевич. През 1551 г. свиква Събора на стоте глави, който осъжда различни ереси, разпространени по това време, установява принципите на християнското поведение и образование и установява правила за иконографията и църковното изкуство. През цялото си време като йерарх той продължава да рисува икони и през 1553 г. довежда до издаването на първите книги, отпечатани на руски език. Когато Казанското ханство пада, той незабавно изпраща мисионери, за да покръстят татарите.

Когато царят, който почитал свети Макарий, го помолил за духовна книга, той бил изненадан и недоволен, че му е даден екземпляр от заупокойната служба; но светецът му казал, че всеки, който внимателно прочете тази книга и приложи думите ѝ, никога няма да съгреши.

Свети Макарий починал в мир в Москва през 1563 г. и народното му почитане започнало веднага. През 1988 г. той бил официално прославен от Руската църква.