1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Свети пророк Наум (7 в. пр.н.е.)

Той бил галилеянин от племето на Симеон. Книгата на Стария завет, носеща неговото име, предсказва разрушението на Ниневия, столицата на Асирия, от мидяните и възстановяването на Юдейското царство; всичко това се случило. Наум е седмият от малките пророци. Той починал в мир. Името му означава „утеха“ или „покой“.

Петима от пророците (Наум, Авакум, Софония, Агей и Даниил) се почитат през декември. Някога на 4 декември в църквата „Възкресение“ се е чествал празникът на дванадесетте пророци, но този празник вече не е в календара. Дните преди Рождество Христово съдържат много чествания на верния остатък от Израел, чиито надежди са се изпълнили с раждането на Месията.

Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Той бил богат земевладелец, който живял в провинцията близо до Константинопол по време на управлението на императрица Ирина. Бог му дал голямо богатство и голямо семейство, с които да се наслаждава на по-късните си години в доволство. Истински обичащ Бога, той давал без колебание на всички бедни и нуждаещи се, които идвали при него, и предлагал щедро гостоприемство на всеки пътник, преминаващ през земите му.

Но съдбата му се промени драстично и след поредица от бедствия той беше доведена до бедност, разполагайки само с малко парче земя, чифт вола, магаре, кон, крава и теле и няколко кошера, за да издържа себе си и семейството си. Без да се оплаква, той започна живота на обикновен фермер, трудейки се, за да издържа семейството си с оскъдните си средства.

Омаленото му състояние по никакъв начин не промени щедрия му характер; и когато срещна селянин, който оплаква смъртта на двата си вола, той веднага му даде своя, без да си остави възможност да обработва нивата си. Когато жена му и децата му изразиха ужаса си, той отговори с думите на Христос: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете... но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Той помоли жена си и децата си да бъдат търпеливи, защото скоро щяха да видят съкровище, което той криеше.

Продължавайки във всяко отношение да бъде щедър, както когато е бил богат, той скоро раздаде коня си, после кравата и телето си, а после и магарето си (с товар зърно, който то носеше по това време) на малкото хора, които срещна и които бяха по-бедни от него. Без никакви средства да изхрани себе си или семейството си, той получи щедър дар от провизии от богат приятел; раздели дара между членовете на семейството си, след което даде своята част на бедните. След това раздаде кошерите си и накрая палтото от гърба си на просяк, който го помоли за храна. Така той остана напълно лишен от притежания, разчитайки единствено на Бог да се грижи за себе си и семейството си.

По това време пратеници от константинополския двор минавали през квартала, изпратени да търсят красива девойка от добро семейство, която да бъде смятана за булка на младия император Константин VI. Филарет ги приел в някогашния си разкошен дом и, впечатлени от неговите добродетели и тези на семейството му, те помолили две от внучките му да се върнат с тях в двора. Там физическата и духовна красота на двете дами блестяла толкова ярко, че едната от тях била омъжена за императора, а другата - за един от главните му придворни. Императорът повикал Филарет и останалата част от семейството му в двореца, където го назначил за консул и му дал по-големи богатства, отколкото е притежавал в миналото. Светецът, възстановен до просперитет, продължил да бъде щедър както преди: първото му действие било да даде пищен пир, на който поканил бедните, старите и инвалидите от града. След това прекарвал дните си в разходки по улиците на града, раздавайки милостиня на бедните, давайки на всички, които поискали, без да се съобразява със достойнствата на техния случай. (Той довел със себе си слуга, който носел три торби с монети: една златна, една сребърна и една медна. Когато срещнал нуждаещ се човек, светецът бръкнал произволно в една торба и му дал шепа монети, като по този начин оставил Бог да реши размера на дара).

Когато светецът наближил смъртта си, той събрал семейството си и ги призовал да раздадат цялото останало от богатството му на нуждаещите се. „Деца мои, не забравяйте гостоприемството; посещавайте болните или в затвора, грижете се за вдовици и сираци; грижете се за погребението на умиращите в бедност; не пожелавайте имота на другите; не говорете лошо за никого и не се радвайте на нещастията, които сполетяват враговете ви; винаги правете това, което видяхте да правя аз в живота си, за да ви пази Бог под Своята закрила.“ След това, с лице, сияещо от радост, той предаде душата си на Бога.

Нашият достопочтен отец Елигий (Елой), епископ на Нойон (660)

Той е роден в християнско семейство близо до Лимож в Галия (днешна Франция) през 588 г. Става златар, работи за кралския монетен двор и с времето става доверен съветник на крал Хлотар II. Въпреки (или заради) почестите и богатствата, които го заобикаляха, Елигий започва да ги презира всички и раздава цялото си имущество, освен това, което смята за необходимо за ежедневието. Той посвещава всичките си доходи на милостиня и на откупване на затворници от всички националности от пазарите на роби. Много от тях стават негови придружители и ученици в знак на благодарност. Състраданието на Елигий става толкова известно, че когато посетителите питат за пътя до дома му, им казват: „Търсете къщата, заобиколена от тълпа просяци. Там живее лорд Елигий.“ Светецът мие краката на бедните, които идват при него, сервира им на собствената си маса и се храни с това, което оставят. Ако парите му свършат, той раздава мебели или дори дрехите си.

Когато крал Хлотар умира през 629 г., Елигий става съветник на неговия наследник крал Дагоберт I. Той основава манастири за мъже в Солиняк и за жени в Париж, казвайки на краля: „Това са стълбите, по които и двамата ще можем да се изкачим до Небесното царство.“ Като кралски съветник той помага за възстановяването на мира между Франция и Бретан и подобрява закона на кралството, за да го направи по-справедлив.

Когато Дагоберт умира през 639 г., Елигий се посвещава изцяло на службата на Бога като епископ на Нойон във Фландрия. Неговата епархия все още е предимно езическа и Елигий пътува неуморно, за да проповядва Евангелието на Христос, често с риск за живота си. Предвидил приближаващата си смърт, свети Елигий починал в мир през 660 г. Когато гробницата му е отворена година по-късно, тялото му е намерено нетленно и излъчва благоуханна миризма.