Колосяни 3.17-4.1 (Апостол)

17И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца. 18Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа. 19Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте. 20Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу. 21Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом. 22Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога. 23И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци, 24знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите. 25А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.

1Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.

Лука 9.44-50 (Евангелие)

44вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. 45Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. 46И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. 47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си, 48и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. 49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. 50Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.

Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Ациндинус, Пегасиус и Анемподистус били придворни на персийския цар Шапур II. Когато царът започнал жестоко преследване на християните, тримата се оттеглили от двора в частна къща и, без да се страхуват за собствената си безопасност, открито призовавали събратята си християни да останат твърди във вярата си. Заради това те били арестувани и доведени пред бившия си господар, който ги подложил на много жестоки мъчения, от които те излезли чудесно невредими. Виждайки това, един от войниците на царя, на име Афтоний, приел вярата и бил незабавно обезглавен. Бившите придворни били подложени на по-нататъшни мъчения, но единственият им ефект бил да убедят Елпидофор, изтъкнат благородник, и седем хиляди други персийци да повярват в Христос. Всички бяха обезглавени, но не преди да приемат светото кръщение. Изпитанията на тримата продължиха, но отново те бяха запазени, и дори майката на царя беше доведена до истинската вяра. Накрая те бяха убити (разказът не казва как), получавайки венеца на мъченичеството заедно с майката на царя и двадесет и осем други.