Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Светите мъченици Зенобий и сестра му Зенобия (около 290 г.)

Тези двама светии бяха брат и сестра, живеещи в град Егея в Киликия. Когато родителите им починаха, те раздадоха цялото си имущество на бедните. Зенобий, който беше лекар, лекуваше безплатно всички, които идваха при него, като често разчиташе повече на святото Име на Иисус, отколкото на лекарствата. С времето той стана епископ на Егея. По време на гоненията при император Диоклетиан Зенобий беше арестуван и заведен пред управителя Лисий, който му нареди да се отрече от Христос и да се поклони на идолите. Когато Зенобий отказал, бил подложен на мъчения. Зенобия, като чула за това, се втурнала да бъде с него и открито изобличила управителя. Двамата били измъчвани заедно и накрая обезглавени, останали верни на своя Господ до края.

Свети апостол Клеопас

Той е сред Седемдесетте. В деня на Възкресението Клеопас и Свети Лука вървели по пътя от Ерусалим към Емаус, когато Възкръсналият Христос им се явил, както е разказано в двадесет и четвърта глава от Евангелието на Свети Лука.

Евангелският разказ не назовава спътника на Свети Клеопас, но свещената традиция на Църквата ни казва, че това е бил самият Свети Лука, и по този начин STORYта е разказ от първа ръка.

Свети Йосиф I, патриарх на Константинопол (1283)

Някога женен свещеник, той постъпил в монашество, когато съпругата му починала, и станал духовен отец на император Михаил VIII Палеолог, по време на чието царуване бил издигнат до патриарх. Въпреки това покровителство, непорочността на Свети Йосиф е била неприкосновена: по време на първата си Божествена литургия като патриарх той е изисквал от императора публично да изповяда и да се покае за няколко греха, преди да го допусне до причастие. Той се е противопоставил яростно на целесъобразната политика на императора за обединение с Рим и затова е бил свален от трона, оттегляйки се отново в монашеския живот. В напреднала възраст той е възстановен на патриаршеския престол след смъртта на император Михаил, но умира няколко месеца по-късно.

-- -

Свети мъченик Херменгилд, принц на вестготите (486)

Той беше син и назначен наследник на Леувгилд, крал на вестготите, който беше приел християнството на арианските еретици. Но чрез учението на епископ Леандър от Севиля (27 февруари), Херменгилд се обърна към пълнотата на православната вяра, за което баща му, кралят, го хвърли в затвора. В деня на Пасха 486 г. кралят изпрати един от свещениците си да даде причастие на сина му. Но Херменгилд отказа, провъзгласявайки, че да се причащава с еретиците означава да се съгласява с вярата им и да потъне в заблуждението им; отивайки още по-далеч, той каза на свещеника, че причастието на еретиците причастие е нищо друго освен хляб и вино, защото Тялото и Кръвта на Христос се намират само в Приношението, което Църквата извършва. Разяреният крал изпратил войници, които по негова заповед екзекутирали собствения му син. По-късно кралят се разкаял за този нечовешки акт и помолил епископ Леандър да научи най-малкия му син Рекаред на православната вяра. Така народът на вестготите бил приведен във вярата.

Свети йеромартир Йоан Кочуров, първи йеромартир на Руската революция (1917)

Роден е в Русия през 1871 г. и като млад свещеник е изпратен в Америка като мисионер. Там работи усърдно (има важна роля в изграждането на православния катедрален храм в Чикаго), докато не е призован обратно в Русия точно преди Октомврийската революция през 1917 г. Само шест дни след като болшевиките вземат властта, той е пребит до смърт на улицата от банда болшевишки моряци в Царско Село близо до Санкт Петербург. Така той става първият от безбройните свещеници-мъченици на атеистичното иго в Русия.