Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.36-53
(6-то утринно Евангелие)
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43И като взе, яде пред тях.
44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48а вие сте свидетели за това;
49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
2 Коринтяни 6.16-7.1 (Апостол)
16Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ".
17"Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема";
18"и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
Матей 15.21-28 (Евангелие)
21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
Жития на светиите
Св. Андрей, луд за Христа (911)
Св. Андрей беше купен като роб от Теогност, богат гражданин на Константинопол, по времето на император Лъв Мъдри. Теогност разпозна необичайната способност на Андрей и го научи да чете и пише. Въпреки това Андрей, подчинявайки се на божествено откровение, поема аскезата на безумието за Христа, като се държи като луд през деня и тайно се моли през по-голямата част от нощта. Господарят му се опитва да го излекува от привидното му безумие, като поръчва да се четат молитви над него в църквата, но без резултат. Накрая той освобождава Андрей, който след това живее в абсолютна бедност в Константинопол, облечен в дрипи и хранещ се с хляба, даван му от милостиви християни. Всичко, което получава, освен необходимото за голото оцеляване, той дава на просяците, обикновено подигравайки се и обиждайки ги едновременно, за да не му благодарят или хвалят за делата му. Толкова искрени са молитвите му, че му е дадена благодатта да вижда ангели и демони, да разкрива тайните на другите, като по този начин ги отвръщаше от греховете им. Той беше този, който заедно с ученика си Епифаний видя видението на Защитния Покров на Божията Майка (виж 1 октомври). След живот на дълбока аскетична борба той почина в мир.
Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).
„Света Юстина, която беше от Дамаск, живееше в девственост заради Христа. Свети Киприан, който беше от Антиохия, започнал като посветен в магията и поклонник на демоните. Един глупав младеж, който беше запленен от красотата на Юстина, нае Киприан да я привлече към себе си; когато Киприан използва всички демонични средства, които познаваше, и се провали, отблъснат от силата на Христос, Когото Юстина призова, той разбра слабостта на демоните и позна истината. Освободен от демоничното заблуждение, той дойде при Христос и изгори всичките си книги по магия, кръсти се и по-късно се възкачи на епископския престол в своята страна. По-късно той и Юстина бяха арестувани от графа на Дамаск и, след като претърпяха много мъчения от негова ръка, накрая бяха изпратени при Диоклетиан в Никомедия, където бяха обезглавени през 304 г.“ (Великият Часослов)
Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)
През 1473 г. принцеса София Палеолог пристигна в Русия с голяма свита, за да се омъжи за княз Иван III. Един от членовете на тази свита беше някой благородник на име Константин, роднина на последния византийски император Константин XI Палеолог. Константин постъпил на служба при архиепископ Йоасаф Ростовски и през 1489 г. заминал с него, когато той се оттеглил в манастира „Св. Терапонт“ на Бялото езеро. Самият Константин нямал намерение да стане монах, но през първата си нощ в манастира му се явил Св. Мартиниан (12 януари), който го увещавал да се отрече незабавно от света. Константин разказал за видението си на архиепископа, който потвърдил неговата автентичност, и Константин бил постриган за монах с името Касиан.
Новият монах се впуснал в аскетичната борба с плам: въпреки че прекарал живота си като принц, той с радост поемал най-ниските задачи и най-тежките послушания. По насърчение на своя приятел Св. Нил Сорийски (7 май), той започнал да води отшелнически живот край река Учма в Угличския край. С времето около него се събрали различни ученици и св. Касиан, против собствената си воля, станал глава на скит. В ученията си към учениците си той винаги наблягал на послушанието, грижата за бедните и молитвата за покойниците. Починал в мир.