Филипяни 1.27-2.4 (Апостол)

27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра, 28и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога, 29защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, 30като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.

1И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, - 2направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; 3нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. 4Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.

Лука 6.17-23 (Евангелие)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целс от Милано (I в.)

Тези мъченици се бореха за вярата в Милано и бяха обезглавени при император Нерон. Много години по-късно мощите им бяха открити от св. Амброзий чрез видение и получиха почетно погребение.

Свети Козма Химнограф (VIII в.)

Той беше от Йерусалим. Сирак, той беше осиновен в семейството на Свети Йоан Дамаскин (почитан на 4 декември). Стана епископ на Майума, град на брега на Палестина, който по-късно беше наречен Констанция. Подобно на осиновителния си брат, той стана известен химнограф: „Канонът на Кръста“ (14 септември) и „Канонът за Рождество Христово“, „Христос се роди, славете...“, са негови творби.

Свети Николай Благочестиви (Святоша), княз на Чернигов (1143)

Той е първият руски княз, който се отказва от света и постъпва в монашество в Киево-Печерската лавра. Въпреки че кръвните му братя се опитват да го отклонят от избрания път, той се посвещава на монашеския живот с ревност, удивлявайки събратята си с смирението и благочестието си. Въпреки високия си ранг, той настояваше да бъде третиран като най-обикновения послушник, изпълнявайки с радост и най-тежките задачи. С времето игуменът му позволи да се оттегли от общия живот и да живее изцяло в килията си в постоянна молитва. Той почина в мир през 1143 г. Няколко месеца по-късно брат му, княз Изяслав, се излекува от тежка болест, когато облече власеницата на Свети Николай и изпи малко вода от манастира. Князът поиска да бъде облечен във власеницата в деня на смъртта си.

Св. преподобна Параскева-Петка Търновска (Епиватска) (XI в.)

Света Петка (Параскева) е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) в благочестиво семейство. От ранна младост тя се отдава на подвижнически живот, раздава имуществото си на бедните и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. По-късно посещава Светите места в Йерусалим и се подвизава в Йорданската пустиня. След дълги години на аскетичен живот тя се завръща в родния си град Епиват, където мирно предава душата си на Бога.

Светите й мощи са открити по чудесен начин и пренесени в Търново от цар Иван Асен II през 1238 г. По време на османското нашествие те са пренесени в Сърбия, после в Константинопол, и накрая в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици в България и на целия Балкански полуостров. Тя е покровителка на жените, семейството и домашния уют.