1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)

Той е живял по времето на първите гонения срещу светите икони. Роден е в Равена в благородно семейство и е станал епископ на родния си град. Скоро се разпространила славата му като истински пастир на Христовото стадо и той бил избран за епископ на Катания в Сицилия. Както често се случва и днес, градът, макар и номинално християнски, бил обхванат от суеверия и езичество. Светият епископ се заел да отвърне хората от заблудата: с молитвите си той причинил срутването на езически храм и на негово място построил църква, посветена на Четиридесетте мъченици от Себасте. По това време целият остров бил под тираничното управление на маг на име Хелиодор, който използвал всичките си магически умения, за да потиска хората и да се издига. Въпреки че бил пленен по императорска заповед и осъден на смърт, той винаги успявал да избяга от своите похитители благодарение на окултните си умения. Свети Лъв, който се стремял към обръщането на всички, направил всичко възможно, за да обърне магът към Христос, но без резултат. Един ден Хелиодор влезе в църквата по време на Божествената литургия, подигравайки се на Тайнствата на Христос. Светият излезе от олтара и, хвърляйки омофориона си върху подиграващия се, незабавно го лиши от демоничните му сили. Префектът на Сицилия заповяда магът да бъде изгорен жив. Епископ Лъв отиде на кладата заедно с него, но излезе невредим, без дори миризма на огън по себе си, докато Хелиодор беше изгорен до пепел.

Ревността на Свети Лъв в защита на вярата се равняваше на неговата любов и състрадание към бедните и беззащитните, за които той се отдаде безпрестанно с молитви, милостиня и посещения. С молитвите си той възвърна зрението на слепите и изцели парализираните. След неговата кончина светите му мощи, които излъчваха ароматно миро, бяха почитани в църква, която той беше основал в чест на Света Луция.

Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)

„Роден в Египет, Аба Бесарион беше въведен в ангелския живот от Свети Антоний Велики. По-късно той стана ученик на Свети Макарий, основателя на Скетис (19 януари), и след това се отправи да води живот на странник, носен насам-натам от Провидението като птица от вятъра. Цялото му богатство се състоеше в Евангелието, което винаги носеше в ръката си. Живеейки на открито, той търпеливо понасял всички климатични условия, без да се тревожи за жилище или облекло. Укрепен от силата на вярата, той останал незасегнат от всички плътски страсти.

„Когато стигнеше до манастир, където братята водеха общ живот, той седеше и плачеше пред портата. Веднъж един брат му предложи гостоприемство и го попита защо е огорчен. „Не мога да живея под покрив, докато не си възвърна богатството на дома си“, отговори той, имайки предвид небесното наследство, изгубено още от времето на Адам. „Аз съм огорчен, всеки ден съм в опасност от смърт и нямам покой поради огромните си нещастия, които ме задължават да пътувам непрестанно, за да завърша пътя си.“

„Той скиташе четиридесет години, без никога да си легне да спи, и прекара цели четиридесет дни и четиридесет нощи, стоейки напълно буден в един трънлив храст. Един зимен ден, докато вървеше през едно село, той се натъкна на мъртвец. Без да се колебае, той свали собственото си палто и покри тялото. Малко по-нататък той даде туниката си на един беден човек, който трепереше от студ. Един военен офицер, който случайно минавал оттам, видял голия аскет и попитал кой го е съблякъл. „Той!“ отговорил Бесарион, като вдигнал Евангелието. При друг случай той срещнал един беден човек и, като нямал какво да му даде за милостиня, побързал към пазара, за да продаде Евангелието си. Когато ученикът му попитал къде е книгата, той отговорил весело: „Продадох я в послушание към думите, които не преставам да чувам: Иди, продай това, което притежаваш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21).

„Чрез този евангелски начин на живот той стана избран съд на благодатта и Бог извърши много чудеса чрез него. Един ден, например, той превърна морската вода в сладка чрез знака на кръста, за да утоли жаждата на своя ученик. Когато последният искаше да запази малко за остатъка от пътуването, той го спря, казвайки: „Бог е тук, Бог е навсякъде!“ Друг път, след като престоя две седмици в молитва с вдигнати към небето ръце, той докара дъжд, достатъчен да напълни дрехата на един жаден брат. После имаше случаи, когато спря слънцето да залезе, докато стигне до килията на един старец, с когото искаше да се срещне; и когато премина по водите на една река. Чрез тези и много други чудеса, извършени от светеца, Бог показа, както направи с Мойсей, Иисус Навин и Илия, че дава на Своите слуги власт дори над природните явления. Чрез силата на Христос той възкреси парализиран, изгони демони и показа, че наистина е „бог“ на земята.

„Когато, достигнал целта си, той беше на път да си възвърне онова небесно обиталище, което беше търсил през всичките си скитания, той каза на онези около него: „Монахът трябва, като херувимите, да бъде само очи.“

„В отговор на брат, който попитал какво трябва да прави монах, живеещ в общност, той отговорил: „Мълчи и не се меряй.“ Наистина, така дори сред хората човек може да получи благодатта на великите отшелници.“ (Синаксар)

Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Тези тридесет и четири почитаеми отци от Манастира на Преображението във Валаам на езерото Ладога бяха избити от група новоповярвали в лутеранството, които обсадиха манастира и се опитаха да принудят братята да се отрекат от православната вяра.