Евреи 5.11-6.8 (Апостол)

11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)

5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

Свети мъченик Полиевкт (ок. 250)

Полиевкт и Неарх бяха колеги офицери и близки приятели, служещи в римската армия в Мелитене, Армения. Неарх беше християнин. Полиевкт, макар и изпълнен с добродетели, все още беше затворен в идолопоклонничеството. Когато избухна преследването на император Деций (239-251), беше издаден указ, изискващ от всички войници да покажат своята лоялност, като принесат публично жертва на боговете. Неарх с тъга казал на Полиевкт, че заради указа скоро ще се разделят. Но Полиевкт, който научил за християнската вяра от своя приятел, отговорил, че Христос му се явил във видение, сменяйки военната му униформа с блестяща одежда и давайки му крилат кон. Полиевкт прие видението като знак, че трябва да приеме вярата и че той, заедно с Неарх, скоро ще бъде възнесен на небето. Почти веднага той първо събори императорския указ пред изненаданата тълпа, а след това разби идолите, които се носеха в езическа процесия. Той беше бързо арестуван и подложен на побой и бичуване за светотатство, но само провъзгласи още по-решително, че е християнин. Когато преследвачите видяха, че търпеливото издържане на Полиевкт привличаше други идолопоклонници към вярата, те го осъдиха на смърт.

Полиевкт се отправи към мястото на екзекуцията с изражението на роб, вървящ към свободата, и окуражаваше християните, които го придружаваха. Безстрашно изпъвайки врата си, за да приеме меча, той се кръсти със собствената си кръв и получи венеца на мъченика.

Свети Петър II, епископ на Себасте (IV в.)

Той беше десетото и най-малко дете в семейство на светци, брат на Свети Василий Велики, Света Макрина и Свети Григорий Нисийски. Баща му починал малко след раждането му през 319 г. и той бил отгледан предимно от сестра си Света Макрина. Бил ръкоположен за свещеник от брат си Свети Василий през 370 г. и посветен за епископ на Себасте при откриването на Втория вселенски събор (381 г.). Свети Петър взел активно участие в събора, мъдро пастил паството си и починал в мир.

Преподобният Евстратий Чудотворец (9 век)

Роден е в Тарсия, Витиния, в семейство на благочестиви родители. На двадесетгодишна възраст постъпва в манастира Агаурес, близо до родния си град. Там става образец за молитва, аскеза и стремеж към святост — не притежава нищо освен наметалото, което носи, и дори няма собствена килия, като вместо това избира да спи на голата земя. Когато спеше, той не лягаше по гръб или на лявата си страна, а винаги на дясната си страна. В църквата той стоеше и повтаряше „Господи, помилуй!“ на себе си през цялото време на богослужението. Той беше ръкоположен за свещеник и с времето стана игумен на общността. Но точно по това време Лъв Арменецът стана император и възроди иконоборческата ерес. Монасите от Агаурес, които се придържаха към православната вяра, се разпръснаха по пещери и гори, за да избягат от преследването. Самият Евстратий беше затворен за известно време и успя да събере отново общността и да поеме ръководството ѝ едва когато Лъв умря и православието беше възстановено през 842 г.

Като игумен Евстратий продължил да живее като най-скромният от братята, прекарвайки деня в споделяне на тяхната ръчна работа, а по-голямата част от нощта – в молитва и поклони. Често пътувал из подчинените на големия му манастир селища, за да дава съвети и да окуражава братята. По време на пътуванията си често давал палтото си или дори коня си на всеки нуждаещ се, когото срещал по пътя. Веднъж той дал единствения вол на манастира на един селянин, който беше загубил своя. Веднъж, при посещение в Константинопол, императорът му дал голяма сума пари за манастира; на връщане той раздал всичко на бедните. Веднъж, по пътя, срещнал човек, който се беше отчаял заради греховете си и беше на път да се обеси. Светецът хванал ръката на мъжа и казал: „Дете мое, нека тежестта на греховете ти отсега нататък падне върху мен. В деня на Страшния съд аз ще отговарям за тях вместо теб. Само хвърли това въже и се надявай на Бога.“

През живота си Свети Евстратий извършил безброй чудеса чрез молитвите си: изцелявал болни, гасял пожари, възкресявал мъртви. Починал в мир в Константинопол на възраст от деветдесет и пет години, след като прекарал седемдесет и пет години в монашески живот.

Свети Филип, митрополит на Москва (1569)

Роден е през 1507 г. в благородно семейство и за кратко е служил в кралския двор. На тринадесетгодишна възраст постъпва в манастира Соловки на Бяло море, в рамките на Полярния кръг. Тук той живее в строга аскеза и в крайна сметка става игумен. Благодарение на неговите усилия и молитви манастирът скоро се превръща в център на духовността и културата в целия регион. Славата му привлича вниманието на цар Иван IV („Грозни”), който през 1566 г. го назначава за митрополит на Москва, против волята на игумена.

Цар Иван почитал Филип („както Ирод почитал Свети Йоан Кръстител“, казва „Великият Хорологион“) и бил щедър благодетел на Соловския манастир.

Но веднага след като митрополит Филип встъпил в длъжност, той започнал да упреква царя за бруталното управление, което наложил на народа. Въпреки многото предупреждения и заплахи от страна на царя, светият епископ отказал да мълчи пред лицето на мащабната несправедливост, като казал на Иван, че никога не е искал да бъде митрополит, че е желал само да живее тихо в Соловки, но сега, когато е пастир на своето стадо, не може да мълчи. „Не мога да се подчиня на твоята заповед, а не на Божията. Защитавам това, което е истинно и право, и ще продължа да го правя, дори и да бъда лишен от длъжността си и да претърпя най-тежките мъчения; в противен случай нашата вяра би била напразна, а напразна би била и апостолската длъжност.“

Накрая царът събра различни лъжесвидетели срещу митрополита и свика събор срещу него през 1568 г. Свети Филип беше осъден и хвърлен в затвора в Москва, но скоро царът, уплашен от любовта на народа към своя епископ, го изпрати в манастир в Твер, където той живееше в затворничество и в големи лишения.

„На 23 декември 1569 г. дойде царски пратеник, който поиска благословията на митрополита за царската експедиция към Новгород. Свети Филип му каза да направи това, за което е дошъл, след което вдигна ръце в молитва към Бога. Царският пратеник се нахвърли върху него и задуши светия йерарх с възглавница. През 1591 г. мощите му бяха пренесени в Соловки, а през 1652 г. – в Успенския събор в Москва; чрез светите му мощи се извършиха много чудеса.“ (Великият Часослов)