Яков 3.1-10 (Апостол)

1Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Пренасяне на мощите на Свети Игнатий Антиохийски (107)

За живота му вижте 20 декември.

След мъченическата му смърт, погълнат от диви зверове в амфитеатъра в Рим, останали само няколко кости. Тези скъпоценни мощи били събрани от вярващите, които ги отнесли обратно в Антиохия, където били посрещнати с радост от бившата му паства.

Свети Андрей Рубльов, иконописец (1430)

Мнозина го считат за най-великия иконописец на всички времена, а неговата „Света Троица“ – за най-красивата икона. За живота му се знае много малко. Роден е около 1360 г. и вероятно е учил при византийския иконописец Теофан Гръцки. Известно е, че е създал икони за катедралата „Благовещение“ в Москва и катедралата „Успение“ във Владимир. Той създава силно духовен и характерно руски иконографски стил, който определя стандартите в руската иконография за векове напред. Твърди се, че е познавал Свети Сергий Радонежки (5 юли). В последните години от живота си става монах.

Светият ни отец Афрахат Персиец (IV в.)

Той произхождал от езическата персийска аристокрация, но се обърнал към вярата в Христос и напуснал дома си, за да отиде в християнския град Едеса, където бил кръстен. По-късно се преместил в Антиохия, където живял в молитва и аскетизъм на кратко разстояние от града. Ял само малко хляб, докато не станал много стар, когато добавил към храната си и малко зеленчуци. Въпреки че знаел много малко гръцки, Светият Дух му дал сила да спечели много новоповярвали за Христос и да опровергае учените ариански еретици, които смущавали Църквата в Антиохия.

Когато Афрахат научил, че арианският император Валент преследва Христовата Църква, той се преместил в града, за да подкрепи истинската вяра. Един ден самият император срещнал Афрахат на градския площад и го попитал защо е напуснал уединението си и е дошъл в Антиохия. Светецът отговорил: „Кажи ми: ако бях девица у дома в уединената си стая и видях някой да запалва къщата на баща ми, не би ли ми посъветвал да гася пожара възможно най-бързо? Това е, което правя сега, защото Църквата, къщата на небесния Отец, гори в огъня, който ти си запалил!“ Един от придворните на императора заплаши Афрахат със смърт за тази дързост; но самият придворен по-късно загина, удави се, докато загряваше вода за банята на императора. Това накара императора да се уплаши да преследва светеца, който продължи да проповядва истинската вяра и да върши много чудеса. Той почина в мир.

Почиване на блажения отец Димитриос Гагастатис (1975)

Въпреки че все още не е официално канонизиран за светец на Църквата, отец Димитриос е широко почитан в Гърция и в чужбина. Животът му е вдъхновяващ пример за възможността за велика святост за онези, които живеят в света: обикновен женен енорийски свещеник, той прекара четиридесет и две години в служба на енорията от детството си и имаше девет дъщери. Той беше духовно дете на стареца Амфилохий от Патмос и на свой ред стана духовен баща на мнозина. Биографията му описва последните му години по следния начин: „На 1 октомври 1973 г. той подаде оставка по здравословни причини. Оттогава остана затворен в дома си, живеейки като светец с непрестанна молитва, прославяйки и благодарейки на Бога за изпитанието на болестта си. Той предаде святата си душа в ръцете на живия Бог на 29 януари 1975 г. в мир.“

За повече информация за Папа-Димитри прочетете тази биографична скица.