Яков 1.1-18 (Апостол)

1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. 6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9Униженият брат да се хвали със своята висота, 10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. 13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

Марк 10.11-16 (Евангелие)

11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. 14Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

Свещеномъченик Климент от Анкира и мъченик Агатангел (296)

Той е роден в Анкира, Галатия, син на езически баща и християнска майка на име Евфросина. На смъртното си легло майка му предсказала, че той ще претърпи големи мъки за Христа в продължение на много години. След смъртта ѝ той бил осиновен и отгледан от благочестива жена на име София. От дванадесетгодишна възраст започнал да пости и да се моли като монасите, така че скоро бил ръкоположен за дякон, а на двадесет години станал епископ на Анкира. Благочестието и ревността му към вярата привлекли вниманието на императорския управител на региона, който го арестувал. Така започнали двадесет и осемте години на почти непрекъснати страдания за вярата на Климент. Когато той остана непоколебим въпреки многото мъчения, го изпратиха при император Диоклетиан в Рим. Императорът му показа маса, на която от едната страна бяха подредени скъпи съдове, а от другата – инструменти за мъчения, и заповяда на Климент да направи своя избор. Светецът отговорил: „Тези скъпоценни съдове ми напомнят колко по-славни трябва да са вечните блага на Рая; а тези инструменти за изтезания ми напомнят за вечните наказания в ада, които очакват онези, които отричат Господа.“

Светецът беше жестоко измъчван, след което беше прехвърлен в Никомедия, където негов спътник стана обърнал се езичник на име Агатангел („добър ангел“). В продължение на много години те издържаха невъобразими мъчения, редуващи се с дълги затворнически престои, но нищо не можеше да ги накара да се отрекат от скъпоценната Христова вяра. След двадесет и осем години страдания Агатангел беше обезглавен; но Климент беше временно освободен и му беше позволено да отслужи богослужението на Богоявление и да даде Светото причастие на своите събратя християни. Няколко дни по-късно, докато отново отслужваше Божествената литургия, няколко езически войници нахлуха в църквата и го обезглавиха пред олтара.