Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)

8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива. 11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал. 12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг. 13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята; 14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество. 15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат; 16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

Марк 9.33-41 (Евангелие)

33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40Защото, който не е против вас, той е за вас. 41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Нашите свети отци Атанасий Велики (373) и Кирил (444), патриарси на Александрия

Свети Атанасий, стълб на православието и Отец на Църквата, е роден в Александрия през 275 г. в семейство на благочестиви християни. Още като дете неговата набожност и преданост към вярата са били толкова забележителни, че Александър, патриархът на града, взел Атанасий под своя закрила. Като студент той получил задълбочено образование, но се интересувал повече от Божиите дела, отколкото от светското учение, и за известно време се оттеглил в пустинята, за да седи в краката на Свети Антоний (17 януари), чийто ученик станал и чиято биография по-късно написал. При завръщането си в Александрия той бил ръкоположен за дякон и започнал публичната си дейност за Църквата. Написал трактата си „За въплъщението“, когато бил едва на двадесет години. (В него се съдържа израз, който и днес често се цитира и който с няколко думи изразява част от дълбочината на Тайната на Въплъщението: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.)

Точно по това време Арий, свещеник в Александрия, проповядваше своето съблазнително учение, че Синът и Словото Божие не са от една същност с Отца, а са божествено творение на Отца. Това учение, което (както осъзнаваше Атанасий) нанася удар върху самата възможност за спасението на човечеството, намери широко приемане и за известно време изглеждаше, че заплашва самата християнска вяра. През 325 г. император Константин Велики свика Църковен събор в Никея, за да уреди размириците, които арианското учение беше разпространило в Църквата. Атанасий присъства на събора и защитава православната гледна точка толкова убедително, че печели възхищението на православните и вечната вражда на арианите. От този момент нататък животът му е посветен на защитата на истинската единосъщност (хомоусия) на Сина с Отца.

През 326 г., не много преди смъртта си, патриарх Александър назначи Атанасий за свой приемник и Атанасий беше надлежно възведен на патриаршеския престол. Той беше активен в пастирската си роля, пътуваше из Египет, посещаваше църкви и манастири и работеше неуморно не само за да потуши арианската ерес, но и за да разреши различни разколи и морален упадък, които засягаха територията му.

Въпреки че арианската ерес очевидно беше осъдена веднъж завинаги в Никея, Арий имаше много влиятелни съюзници в цялата империя, дори в императорския двор, и Атанасий скоро беше подложен на много видове преследвания, някои местни, други идващи от самия императорски трон. Въпреки че беше патриарх на Александрия повече от четиридесет години, голяма част от това време прекара в укриване от влиятелни врагове, които го заплашваха с затвор или смърт. Два пъти той избяга в Рим, за да потърси закрила от папата, който през първите векове на Църквата беше последователен защитник на православието срещу неговите различни врагове. От различните си скривалища Атанасий издаваше брошури, трактати и послания, които помогнаха да се обединят вярващите в цялото християнство за православната кауза.

През 366 г. император Валент, опасявайки се от въстание на египтяните в подкрепа на своя обичан архиепископ, официално възстанови Атанасий в благоволението си и той успя да прекара последните седем години от живота си в мир. От своите четиридесет и седем години като патриарх, около седемнадесет прекара в укритие или изгнание. Той почина в мир през 373 г., след като посвети целия си зрял живот, с големи страдания, на защитата на Христовата вяра.

Заедно със свети Атанасий Църквата почита и свети Кирил (Кирилос), също архиепископ на Александрия (412-44 г.). Неговата съдба беше да защити вярата срещу еретика Несторий, патриарх на Константинопол, който отричаше, че Христос в Своето въплъщение наистина е съединил божествената с човешката природа. Кирил се опитал в частна кореспонденция да върне Несторий към християнската вяра, а когато това се оказало неуспешно, заедно с папа Целестин от Рим поведе защитата на православието срещу учението на Несторий. Свети Кирил председателствал Третия вселенски събор през 431 г., на който несторианската ерес била официално отхвърлена. След като пастирствал паството си в продължение на тридесет и две години, той починал през 444 г.