Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)

13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; 14всичко у вас да става с любов. 15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; 16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. 17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, 18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. 19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. 20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. 21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. 22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. 23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, 24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Предтеча)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Матей 21.33-42 (Евангелие)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Лука 1.5-25 (Евангелие, Предтеча)

5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - 11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Зачатие на Йоан Кръстител

„На този ден се празнуват Божията милост, Неговото чудно дело и Неговата мъдрост: милостта Му към благочестивите и праведни родители на Свети Йоан, възрастните Захария и Елисавета, които цял живот бяха молили за дете от Бога; чудото на зачатието на Йоан в престарялата утроба на Елисавета; и мъдростта на Божията провидение за спасението на човека.“ (Пролог) STORYта за зачатието на Кръстителя е разказана в първата глава от Евангелието на Свети Лука.

Света мъченица Ираида (Райс) от Александрия (308)

Тя била египетска девица, наричана по различни начини – Ираида, Райс и Райда. Един ден, докато черпела вода от кладенец близо до морето, тя видяла кораб, натоварен с християни, които били отвеждани от езическите си преследвачи към мъчения и смърт. По Божията благодат Ираида била обзета от желание да пострада за Господа. Тя отишла до кораба, признала се за християнка и веднага била взета в плен заедно с останалите слуги на Христос. Всички били отведени в египетския град Антинополис, където Ираида била първата от групата, която била обезглавена.

Новомученик Йоан от Епир (1814)

Той е роден от мюсюлмански родители в Коница, Албания — древната област Епир. Баща му е бил виден владетел сред мюсюлманите и член на суфийския орден, наричан понякога дервиши, мистична ислямска секта. Самият Йоан става виден суфи и се установява в Йоанина. Въпреки че не е християнин, той се вслушва в съвестта си и води трезвен и молитвен живот.

С течение на времето той все повече се привлича от християнската вяра и в крайна сметка моли да бъде кръстен. Никой християнин в неговия регион не се осмели да го кръсти, знаейки репресиите, които щяха да последват. Затова Йоан се пресели в Итака, беше кръстен и се засели там в село, наречено Ксиромерон, където се ожени и живееше като обикновен селянин. През 1813 г. бащата на Йоан по някакъв начин разбра къде се намира той и че е станал християнин. Той изпрати двама суфити да го върнат и да го върнат към мюсюлманската вяра. Поради това османските власти в Итака разбраха кой е той и го изправиха пред съдия. На всеки въпрос на съдията Йоан отговаряше само: „Аз съм християнин и се казвам Йоан.“

Осъзнавайки, че никакво убеждаване или принуда няма да го разколебаят, властите решиха да го обезглавят. По време на екзекуцията, тъй като не му развързаха ръцете, за да може да направи кръстния знак, Йоан извика: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“ С тези думи той се предаде на мъченическа смърт. Турците имаха намерение да оставят тялото му на кучетата, но благочестиви християни го взеха и тайно му устроили почетно погребение.