1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Мъченик Агатоник от Никомедия и неговите сподвижници (IV в.)

Той е живял в Никомедия, където е обърнал много езичници от идолопоклонството към вярата в Христос. Заради това той и няколко негови спътници са били заловени, бити, вързани и отведени във Византия. По пътя няколко от спътниците на Агатоник са починали от жестокото отношение. Оцелелите, включително и самият Агатоник, са били отведени в Селиврия във Тракия, където са били измъчвани пред самия император, а след това обезглавени.

Света мъченица Еулалия от Барселона (303)

Тя е родена от християнски родители в Барселона и се е посветила на живот в святост, приемайки Христос за свой младоженец. Когато преследвачът Дациан пристигнал в Барселона, Еулалия тайно напуснала родителския си дом през нощта и се явила пред Дациан, осъждайки го пред много свидетели като убиец на невинни и публично изповядвайки вярата си в Христос. Злият Дациан я накарал да я съблекат и пребият, след което я вързал за дърво във формата на кръст и заповядал плътта ѝ да бъде изгорена с факли. Когато мъчителят ѝ попита с насмешка: „Къде е твоят Христос, за да те спаси?“, тя отговорила: „Той е тук с мен; ти не можеш да Го видиш поради нечистотата си.“ Когато най-накрая святата Еулалия умряла под мъченията, хората видели бяла гълъбица да излита от устата ѝ. Необичайна снежна буря покрила голото ѝ тяло като бяла дреха.