Римляни 9.18-33 (Апостол)

18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна? 22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената". 26"И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог". 27А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята". 29И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора". 30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

Матей 11.2-15 (Евангелие)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.