Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Съставно 5 - Премъдрост Соломонова 4, 6, 7, 2 (Вечерня)

1Когато праведният човек бъде възхвален, народите ще се радват; защото паметта му е безсмъртна, тъй като е позната и на Бога, и на хората, и душата му е угодна на Господа. Затова, о, човеци, желайте мъдростта, копнейте за нея и бъдете наставлявани. Защото нейното начало е любовта и пазенето на законите. Почитайте Мъдростта, за да царувате вечно. Аз ще ви открия Божиите тайни и няма да ги скрия от вас. Защото Той е и водач на Мъдростта, и Този, Който изправя мъдрите. В Неговата ръка са всяка разумност и познание на делата. Мъдростта, художникът на всички неща, ме научи, защото в нея има дух на разум, светост, сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя прави Божии приятели и пророци. Тя е по-красива от слънцето и надхвърля всеки ред на звездите. Ако се сравни със светлината, тя се намира преди нея. Тя избавя своите почитатели от трудове и ги води по прави пътища. Тя им дава свято знание и ги пази от онези, които им устройват засада. Тя им дарява велико съревнование, за да се знае от всички, че истинското благочестие е по-силно от всичко и че нечестието никога не може да надделее над Мъдростта, нито правосъдието при съдене ще пренебрегне злите хора. Защото те си казаха в себе си, без да разсъждават правилно: „Да надвием праведния, да не пощадим неговата святост, нито да се отнесем с почит към побелелите коси на старец. Нека силата ни бъде закон. Да устроим засада на праведния, защото той ни пречи и се противопоставя на делата ни и изобличава греховете на възпитанието ни. Той твърди, че има познание за Бога и се нарича Божие дете. Той стана укор за нашите мисли. Тежък ни е дори да го гледаме, защото животът му не е като на другите и пътищата му са напълно различни. Ние сме смятани от него за измамни и той се отдръпва от нашите пътища като от нечистота. Той нарича края на праведните блажен. Нека видим дали думите му са истинни и да го изпитаме какво ще стане с него в края. Нека го подложим на обида и мъчение, за да познаем неговото търпение и да изпитаме неговото дълготърпение. Нека го осъдим на позорна смърт, защото, според думите му, той ще има закрила.“ Така разсъждаваха те, и бяха измамени, защото тяхното нечестие ги беше ослепило. И не познаха Божиите тайни, нито разбраха, че Ти единствен си Бог, Който имаш власт над живота и смъртта, Който спасяваш във време на скръб и избавяш от всяко зло; милостив и състрадателен, даващ благодат на Своите светии, и със Своето дясно ръка противостоящ на горделивите.

Йоан 20.19-25 (Евангелие на вечерня)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Деяния 1.12-17, 21-26 (Апостол)

12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *. 13И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. 14Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. 15И в тия дни стана Петър посред учениците и рече 16(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, 17защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; 21И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, 22начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. 23И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; 24след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, 25да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. 26Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Алексий)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Йоан 1.18-28 (Евангелие)

18Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. 19И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? 20Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. 21И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. 22Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. 24А пратените бяха измежду фарисеите; 25те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? 26Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. 27Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. 28Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

Йоан 10.1-9 (Евангелие, Св. Алексий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Матей 28.1-20 (Кръстен ход, 1-во четиво)

1И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; 3видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; 4и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. 5Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; 6няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, 7и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. 8И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. 9А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; 10тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. 11Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. 12И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари 13и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, 14и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. 15А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. 16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Марк 16.1-8 (Кръстен ход, 2-ро четиво)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Лука 24.1-12 (Кръстен ход, 3-то четиво)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Йоан 20.1-10 (Кръстен ход, 4-то четиво)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Лука 24.36-53 (Кръстен ход, 5-то четиво)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Възпоменание на явлението на знака на Честния кръст над Йерусалим през 351 г. сл. Хр.

На този ден през 351 г., по време на управлението на Констанций, син на Константин Велики, знакът на кръста се появи над Йерусалим. Кирил, патриарх на Йерусалим, пише: „Около третия час на деня [среднощ] огромен кръст, образуван от светлина, се появи на небето над светата Голгота и стигащ до светата Елеонска планина, видян не само от един или двама, но и явен с пълна яснота за цялото множество на града; не, както може да се предположи, препускащ бързо покрай нас във въображението, а виждан открито над земята в продължение на много часове, ясно видим, и преодоляващ лъчите на слънцето с неговите ослепителни лъчи.“

Свети отци на Грузия (VI в.)

„През шести век, двеста години след като Света Нина проповядва Евангелието в Грузия, Пресвета Богородица се явява на Йоан, аскет от Антиохия, и му заповядва да избере дванадесет от своите ученици и да отиде в Грузия, за да укрепи православната вяра там. Йоан прави това. Пристигайки в Грузия, тези дванадесет мисионери са официално посрещнати от княза на тази страна и католикоса Евлалий и веднага започват работата си с голямо усърдие. Хората се събират около тях на тълпи и ги укрепват във вярата с голяма мъдрост и много чудеса. Главен от тези христолюбиви мисионери е Свети Йоан Зедански, а имената на останалите са: Авид, Антоний, Давид, Зенон, Тадей, Йесей, Исдерий, Йосиф, Михаил, Пир, Стефан и Шио. С апостолско усърдие всички те укрепват християнската вяра в Грузия, основават много манастири и оставят много ученици да ги следват. Така те стават достойни за слава на небето и власт на земята.“ (Пролог)

Мъченик Акакий Стотникът във Византион (303)

Той бил офицер в римската армия по време на управлението на император Максимиан и християнин от детството си. Призован пред съдиите, той казал, че е наследил непоколебима вяра от родителите си и че няма да се поколебае в нея, след като е видял вярата си потвърдена многократно в чудесата, извършени от мощите на светците. Той смело издържал мъчения в Пиринт Тракийски, след което бил отведен във Византион, където след нови жестоки мъчения бил обезглавен.

Свети Алексис Тот от Уилкс-Баре, Пенсилвания (1909 г.) (24 април OC)

Тази светлина на Православието в Северна Америка е родена в Австро-Унгария през 1854 г. в семейство на бедни карпато-руски родители. Баща му е бил свещеник в римокатолическата църква от източен обред и, следвайки стъпките на баща си, е ръкоположен през 1878 г. През 1889 г. е назначен за пастор на униатска енория в Минеаполис, Минесота. Подтикнат отчасти от силната враждебност на американската римокатолическа йерархия по това време към практиките от източен обред, той свиква среща на около десет свещеници от източен обред в Уилкс-Баре, Пенсилвания, където е взето божествено водено решение да се потърси завръщане към православната вяра. Отец Алексий се свързва с епископ Владимир от Руската църква в Сан Франциско, който през 1891 г. приема отец Алексий и 361 от неговите енориаши обратно във вярата на техните предци.

Оттогава нататък отец Алексий работи неуморно, с големи лични жертви, за да провъзгласява истините на православната вяра, особено на онези, които все още са привързани към нейния имитатор - византийския католицизъм. В продължение на дълги периоди от време той получава малко или никакво заплащане и (въпреки твърденията, че е приел православието, за да се обогати) работи в пекарна, за да се издържа. Чрез неговата работа хиляди християни в Северна Америка са били водени към пълнотата на православната вяра през живота му.

Свети Алексий починал през 1909 г. Официално е прославен през 1994 г. Неговите свети мощи могат да бъдат почитани в манастира „Свети Тихон“ в Южен Ханаан, Пенсилвания.

Света Лидия Филипска (I в.)

Тя е спомената в глава 16 от Деянията на апостолите. Продавачка на пурпурни платове и вярваща в Бога, тя е кръстена заедно с дома си от Свети Павел, който е отсядал в дома ѝ по време на мисионерските си пътувания. Тя е първият документиран човек, приел християнството в Европа.