Православен  Календар

15 Май 1956
Вторник на 2-а неделя след Пасха

Няма пост

Празници

  • Ден на радостта (Радоница)

Почитани светии

  • Преп. Пахомий Велики
  • убитият царевич Димитрий Московски
  • Свети Пахомий Велики, основател на кинобитското монашество (346)
  • Отче наш сред светиите Ахилий, епископ на Лариса (330)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 4.1-10 (Апостол)

1Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите, 2които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; 3и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило. 4А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. 5На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници, 6първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; 7и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това? 8Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски! 9ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, 10то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

Йоан 3.16-21 (Евангелие)

16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. 18Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий. 19Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. 20Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. 21А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

Жития на светиите

Свети Пахомий Велики, основател на кинобитското монашество (346)

Името му на родния му коптски, Пахом, означава „орел“. Той е египетски езичник, който постъпва в римската армия на млада възраст. Докато е настанен в Тива, той е изумен от добротата на местните християни, които носят храна и напитки на войниците. След като научава кои са те, той повярва в Христос и се закле, след като бъде освободен от армията, да му служи до края на живота си. В края на военната си служба той е кръстен и става ученик на отшелника Паламон, с когото живее десет години.

На място, наречено Табенисис, му се явил ангел, облечен в монашески одежди, и му дал плочка, на която било написано правило за кенобитски манастир – такъв, в който братята живеят общински, а не като отшелници, нещо, което не било виждано преди сред християните. Ангелът му заповядал да основе такъв манастир. Пахомий се заел за работа, като построил много килии, въпреки че нямало никой друг да живее там освен него и брат му Йоан. Когато Йоан поставил под въпрос ненужната сграда, Пахомий само казал, че следва Божията заповед, без да казва кой ще живее там или кога.

Но скоро там започнали да се събират хора и с времето толкова много хора станали негови ученици, че той в крайна сметка основал девет манастира, в които живеят хиляди монаси. Правилото, което той дал (или било дадено) за тези манастири, станало модел за цялото общинско християнско монашество след това. Свети Пахомий починал през 346 г., преди своите велики египетски съборници Свети Антоний Велики и Свети Атанасий Велики.

Да забавляваш ангели, без да ги подозираш: Простите действия на християнските вярващи към техните езически потисници може да са изглеждали глупави за мнозина, но именно такива действия са отворили очите на Пахомий за светлината на Христос и са дали несметно големи плодове: основаването на монашеския живот, който все още е гръбнакът на Христовата Църква.

Отче наш сред светиите Ахилий, епископ на Лариса (330)

Той е роден в Кападокия и е един от 318-те богоносни отци, присъствали на Първия Вселенски събор. На събора Ахилий взел камък и казал на арианите: „Ако Христос е Божие творение, както казвате, кажете масло да потече от този камък.“ Когато еретиците замълчали, Ахилий продължил: „И ако Синът Божий е равен на Отца, както вярваме, нека масло потече от този камък“, при което масло потекло. Връщайки се в Лариса, светият епископ съборил много езически храмове, построил много църкви, изгонил много демони и починал в мир.

⚠ Съобщи за неточност