Исаия 9.9-10.4 (6-ти час)

9за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: 10тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, - ще ги заменим с кедри. 11И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му: 12сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна. 13Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота. 14И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден: 15старец и велможа - това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката. 16И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат. 17Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна. 18Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим. 19Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си. 20И ще секат надясно - и ще си останат гладки, и ще ядат наляво - и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца: 21Манасия - Ефрема, и Ефрем - Манасия, двамата заедно - Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

1Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, 2за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. 3И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си? 4Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.

Битие 7.1-5 (Вечерня)

1И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род; 2и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол; 3тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя; 4защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал. 5Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

Притчи 8.32-9.11 (Вечерня)

32И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! 33Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! 35Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; 36а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Свети отец Никита Изповедник (824)

Той е роден в Кесария Витиния. Овдовелият му баща става монах, оставяйки Никита на грижите на баба си. Самият Никита, когато пораства, постъпва в манастир в Мидикион, на Мраморно море. След седем години монашески живот е ръкоположен за йеромонах от патриарх Тарасий. Когато Никифор, игуменът на манастира, умира, братята избират Никита за свой нов игумен.

Когато Лъв Арменецът станал император, той възродил иконоборческата ерес, въпреки че тя била потушена при императрица Ирина и осъдена от Вселенски събор. Императорът свалил от престола и изгнал светия патриарх Никифор, като на негово място поставил еретик. Никита, тъй като бил известен със своята святост и непоколебима почит към светите икони, бил затворен и измъчван, но не се поколебал в защитата си на Православието. Никита бил отвеждан от затвор в затвор, мъчения на мъчения и заточен два пъти, докато накрая Лъв Арменецът умрял и православният император Михаил се възкачил на престола и освободил всички затворени заради Православието.

След като бил освободен, Никита се оттеглил в уединено отшелничество близо до Константинопол, където прекарал остатъка от живота си в молитва и благодарност. Когато починал, тялото му било върнато в манастира му; по време на пътуването много от болните, които се докоснали до святото му тяло, били изцелени.

Свети Йосиф Химнограф (886)

„Свети Йосиф е от Сицилия, син на Плотин и Агата. Тъй като Сицилия е била покорена от мюсюлманите, той заминава оттам и, пътувайки от място на място, идва със Свети Григорий Декаполски (виж 20 ноември) в Константинопол, където претърпява горчиви страдания заради благочестивата си ревност. Пътувайки до Рим, той е заловен от арабски пирати и отведен в Крит, откъдето по-късно се завръща в Константинопол. Той става отличен химнограф и почина в святост малко след 886 г. (според някои, това е било през 883 г.). Мелизматичните канони на Минея са предимно дело на този Йосиф; те носят името му в акростиха на Деветата песнопение. Той е съставил и по-голямата част от свещената книга, известна като Параклетик, която допълва Октоиха. Поради тази причина Йосиф е наричан par excellence Химнограф.“ (Велик Часослов)

„Горчивите страдания“, които Свети Йосиф е претърпял, вероятно се дължат (съдейки по датите му) на почитането му на светите икони.

Забележка: В славянския календар той се чества на 4 април.

Свети Серафим Вирицки (1949) (21 март ст. ст.)

Роден през 1866 г., той се жени и има три деца. През 1920 г., на 54-годишна възраст, той и съпругата му тихо се разделят и всеки от тях започва монашески живот. В крайна сметка той става духовен отец на лаврата „Свети Александър Невски“ в Санкт Петербург, където като ясновидец старец изповядва и хиляди миряни. Той казва: „Аз съм складът, където се събират човешките страдания.“ В подражание на своя покровител, той се моли хиляда нощи на скала пред икона на Свети Серафим Саровски. Почива в Господа през 1949 г. и Руската църква го прославя през август 2000 г. Така целият му живот като монах преминава под комунистически преследвания.