Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.1-8
(2-ро утринно Евангелие)
1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Евреи 9.11-14 (Апостол)
11Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Галатяни 3.23-29
(Апостол, Св. Мария)
23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Марк 10.32-45 (Евангелие)
32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
34и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
38Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
42А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Лука 7.36-50
(Евангелие, Св. Мария)
36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Жития на светиите
Свети отец Теодор Сикеонски (613)
Той е роден в Сикеон в Галатия, Мала Азия. (Великият часовник казва, че е роден извън брак; Прологът казва, че майка му Мария е богата вдовица; и в двата случая е отгледан само от майка си). На десетгодишна възраст Теодор започва живот на строг аскетизъм, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Майка му планирала той да влезе във войската; но Свети Георги ѝ се явил насън, казвайки ѝ, че Теодор трябва да служи на Небесния Цар, а не на някой земен цар. След това Свети Георги се явявал на Теодор много пъти, понякога го наставлявайки, понякога го спасявайки от опасност. След пътуване до Светата земя Теодор става монах в Галатия - би трябвало да кажем „официално става монах“, тъй като е живял като монах от десетгодишна възраст. След като полага монашески обети, Теодор удвоява аскетическите си трудове, които надминават тези на всеки друг монах от неговото време: заради аскетизма си понякога е наричан „Железоядец“. Около 584 г. е ръкоположен за епископ на Анастасиопол в Галатия, много против волята си. Той служи вярно на паството си в продължение на десет години, след което моли да бъде освободен от епископските си задължения, за да може да се върне към любимия си монашески живот. Още приживе той е бил известен с чудесата си и властта си да изгонва демони. Той починал от този живот в мир през 613 г.
Свети мъченик Леонид (202)
Той е баща на Ориген, великият раннохристиянски писател. Заради непоколебимата си вяра в Христос, той първо е лишен от цялото си имущество, а след това е осъден на смърт. Ориген пише на баща си в затвора: „Отче, не се тревожи за нас и не бягай от мъченичеството заради нас.“
Светият ни отец, монахът Виталис
Вижте основното му възпоменание на 11 януари.