1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)

„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)

Свещеномъченик Теодорет (362)

Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.

Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.