Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Свещеномъченик Василий Анкирски (362)

Свети Василий се трудил за Църквата по време на управлението на Юлиан Отстъпник, който за кратко се опитал да върне Римската империя към езичеството след управлението на Свети Константин. Светецът вече бил пострадал за вярата като епископ на Аника (сега Анкара, столицата на Турция) и когато Юлиан дошъл на власт, започнали нови гонения. Василий открито осъждал антихристиянската политика на императора, за което бил измъчван и хвърлен в затвора.

Когато императорът дошъл в Анкира, Василий бил доведен пред него и Юлиан подканил епископа да се отрече от вярата, обещавайки му богатство и положение, ако го направи. Василий отговорил: „Вярвам в моя Христос, когото ти се отрече и който ти даде това земно царство, но Той скоро ще ти го отнеме. Как можеш да не се срамуваш пред олтара, под който си бил спасен от смъртта като осемгодишно дете, когато са се опитвали да те убият? Затова Той скоро ще направи от теб това земно царство и тялото ти няма да бъде погребано, когато си избълвал душата си в горчиви мъки.“ Разгневеният император заповядал всеки ден да се откъсват по седем ленти от тялото на Василий, мъчение, което се извършвало в продължение на седем дни. Когато светецът отново бил доведен пред императора, той откъснал лента от собствената си плът и я хвърлил на Юлиан, казвайки: „Вземи това и го изяж, Юлиане, ако тази храна е сладка за теб, но Христос е живот за мен.“ При това императорът заповядал да забият Василий с нажежени железни шишове; и така светият епископ най-накрая получи мъченическия венеца.

Мъченица Дросида Антиохийска и пет монахини (104)

„Дъщерята на император Траян, тя била заловена заедно с пет други жени, когато събирали телата на мъчениците, пострадали за Христос през нощта, и за това била жестоко осакатена от императора. Петте жени били ужасно измъчвани и накрая хвърлени в разтопена мед, където предали душите си на своя Господ. Но Дросида останала под строга императорска охрана. Въпреки това, тя избягала от двора и се кръстила в река. След осем дни тя предала душата си в Божиите ръце.“ (Пролог)