1 Йоаново 1.8-2.6 (Апостол)

8Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. 9Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. 10Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.

1Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: 2и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят. 3По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. 4Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него; 5а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него. 6Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.

Марк 13.31-14.2 (Евангелие)

31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 32А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. 33Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. 34То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден. 35И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, 36та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. 37А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).