1 Солунци 2.20-3.8 (Апостол)

20Да, вие сте нашата слава и радост.

1Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, 2и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви, 3та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени. 4Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете. 5Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд. 6Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, - 7ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра; 8защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

Лука 11.29-33 (Евангелие)

29Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

Свети пророк Софония (7 в. пр.н.е.)

Той е девети сред малките пророци. Живял е в Йерусалим по време на управлението на цар Йосия (640-609) и според някои е правнук на цар Езекия. Името му означава „Господ защитава“ или „Господният стражев пост“.

Нашият преподобни отец Йоан Мълчалив, епископ на Колония (558)

Той е роден в християнско семейство в Никополис, Армения. Когато е на осемнадесет години, родителите му умират и с дванадесет други млади мъже основава малък манастир. След няколко години, много против волята си, е посветен на епископ на Колония, но продължава да живее аскетичния живот на монах. След девет години служба като епископ, обезкуражен от светските дела и интригите около него, той тайно заминава за Йерусалим, за да живее като монах. Той е божествено воден до манастира на Свети Сава, който го приема и, без да знае нищо за неговия сан, му отрежда скромно място сред новите монаси. Свети Йоан с радост приема всяка задача, която му е възложена, и служи на другите монаси в смирение и мълчание. След като завършва послушничеството си, му дава килия, където живее в пълно мълчание, постейки пет дни в седмицата. В събота и неделя се присъединява към братята за молитва, причастие и храна; но дори и в тези моменти другите монаси се назидават от мълчанието и непрестанното му разкаяние. Свети Сава желае да го направи свещеник и го води да бъде ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Свети Йоан помолил патриарха за лична среща и обяснил, че не може да бъде ръкоположен, защото вече е епископ. Патриархът върнал свети Йоан на свети Сава, казвайки му само, че е невъзможно той да ръкоположи Йоан, на когото трябва да бъде позволено да живее в мълчание и уединение. Свети Сава бил озадачен (мислейки, че някакъв грях е попречил на монаха да бъде ръкоположен), но скоро получил откровение за истинския сан на Йоан.

След много години на отшелничество, свети Йоан се оттегля в пещера в пустинята за девет години. Той става известен като божествено просветен съветник и чудотворец и с радост приема всички, които идват при него за напътствие или молитва. През 509 г. се завръща в манастира, където живее като отшелник в килията си, общувайки със света само чрез един от своите ученици. В продължение на много години той живее само на рядка каша, в която смесва пепел. Един ден ученик го вижда да сипва пепел в храната си и Йоан изоставя практиката, не желаейки да бъде известен с практикуването на каквато и да е добродетел.

Веднъж той помолил Бог за знак, който да му покаже дали ще му бъде дадено да влезе в Небесното царство. Взел едно смокиново зърно и го поставил на гола скала пред килията си. Без пръст и вода, семето поникнало, пуснало листа и цветове и дало три смокини, които Свети Йоан споделил с учениците си. След това светецът се приготвил за смъртта си. Той починал в мир на 104-годишна възраст.