1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Евреи 2.11-18 (Апостол, Богородица)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Матей 2.13-23 (Евангелие, Богородица)

13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. 14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; 15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си". 16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. 17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: 18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма". 19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет 20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. 21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. 22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски 23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

Събор на Пресвета Богородица.

„Вчера, заедно с ангелите, влъхвите и пастирите, ние отдадохме поклонението си на Бога, станал човек, и родихме малко дете за нашето спасение; и днес с право отдаваме почит на Неговата Майка, Пресвета Дева Мария. Църквата я представя пред нас в пещерата до Сина си като новата Ева, първият и превъзходен представител на обновения човешки род, избран и подготвен от Бога през всички поколения, за изпълнението на Великата Тайна на Неговото Въплъщение.“ (Синаксарий)

Тук следваме модела на повечето големи празници: на следващия ден отдаваме почит на онези, които също са участвали в осъществяването на Божия план.

Бягството на Светото семейство в Египет

Вижте Матей, гл. 2. Въпреки че разказът на Свети Матей може да остави впечатлението, че бягството в Египет е било почти незабавно, то би трябвало да е било поне четиридесет дни след раждането на Христос, след Неговото представяне в храма (Лука, гл. 2). Христос, неговата свята Майка и неговият осиновител Свети Йосиф вероятно са останали в Египет няколко години, до смъртта на Ирод Велики.

Свети Николай Велимирович (в Пролога) разказва следната STORY: светото семейство, бягащо в Египет, било нападнато от разбойници, един от които, виждайки Младенеца Христос, бил изумен от свръхестествената му красота и казал: „Ако Бог би приел човешка плът, няма да бъде по-красив от това дете!“. Разбойникът казал на спътниците си да не вземат нищо от семейството. В знак на благодарност Божията майка му казала: „Това Дете ще те възнагради богато, задето Го пощади днес“. Тридесет години по-късно именно този разбойник бил разпнат отдясно на Христос и му било дадено да чуе думите: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Свети наш отец Евтимий Изповедник, епископ Сардийски (840)

Епископ Евтимий е един от събралите се на Седмия Вселенски събор в Никея през 787 г.; именно той формулира официалната декларация на събора относно почитането на светите икони. По време на управлението на Никифор I (802-811), враговете на Евтимий отправят лъжливи обвинения срещу него, което води до свалянето му от власт и заточение в продължение на няколко години. Той е повикан обратно в Константинопол от иконоборческия император Лъв Арменец (813-820), който търси подкрепата му в атаката срещу иконите; но Евтимий отказва и е заточен отново. След смъртта на Лъв той е призован пред друг иконоборчески император, Михаил II (820-829), който от своя страна моли светеца за подкрепа в богохулната му кампания срещу иконите. Светият епископ не само отказва, но и извиква: „Нека всеки, който не се покланя на нашия Господ Иисус Христос, изобразен в образ според Неговата човечност, бъде анатема!“ Разгневеният император го изгонил отново (третото му изгнание), затваряйки го в мръсна тъмница в далечния изток на Черно море в продължение на три години. След това бил призован да се яви пред третия си поред император, иконобореца Теофил (829-42). Заради това, че твърдо се придържал към вярата, веднъж предадена на светците, светият епископ бил безмилостно бит с тояги, а след това с волски сухожилия, докато тялото му се подуло „като мех за вино“. След това бил хвърлен в тъмница, където след осем дни в ужасни мъки предал душата си на Бога.

Скъпоценните мощи на светеца извършили много чудеса и били почитани в Константинопол до падането на града през 1453 г., когато били отнесени в Херсон в Крим, а след това в Чилея близо до Халкидон. Когато повечето гърци били прогонени от Мала Азия през 1922 г., жителите на Чилея донесли черепа на светеца в Гърция, където в Пирея била построена църква в негова чест; светите мощи могат да бъдат почитани там и днес.

Свети отец Константин от Синад (7 век)

Родителите му били евреи, живеещи в Синада във Фригия. Един ден, когато бил на девет години, видял християнски търговец да прави кръстен знак на пазара; и имитирайки го, без да разбира значението му, започнал да прави знака. Това му станало навик и той започнал да имитира други практики на християните около себе си, все още без никакво разбиране за християнската вяра. Но чрез силата на Кръста, Христовата благодат започнала тайно да расте в него. Той започнал да чува глас в себе си, който му разкривал някои от тайните на християнството, и започнал да се изпълва с пламенна любов към Спасителя.

След смъртта на майка си, той бяга от родния си град, за да избегне уреден брак, и навреме отива в манастир в Никея. Разказва STORYта си на игумена, който го кръщава, давайки му името Константин. Когато при кръщението му се кръства, на челото му видимо се появява кръст, който остава до края на живота му.

Свети Константин посветил остатъка от дните си на аскетичен живот, превъзхождайки се във всяка добродетел. Казват, че всяко място, където отивал, изпълвало възхитително ухание и че църковните врати се отваряли спонтанно при приближаването му. Той утешавал мнозина, като изцелявал болестите им чрез молитвите си, и бил удостоен с дарбата да разпознава тайните на сърцата. След като живял известно време в Никея, той пътувал до планината Олимп във Витиния, където живял като отшелник. Виждайки, че в тази област живеели много евреи, той се стремил известно време да им проповядва Евангелието, но не успял да спечели много от бившите си братя и сестри за вяра в Христос. Той предсказал датата на смъртта си осем години предварително. Последните му думи към учениците му били: „Господ идва да ме покани на празника на радостта“. След това той починал и благоуханна миризма изпълнила килията му. Мощите му излъчвали лечебно миро в продължение на много години.