1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.