Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Свети Йерон и тридесет и тримата му сподвижници, мъченици в Мелитене (290)

Йерон беше земеделец от Тиана в Кападокия, известен с голямата си физическа сила, както и с чистотата на душата си. Чувайки за неговата сила, имперски войници дойдоха да го наберат в армията. Знаейки, че ще бъде принуден да принесе жертва на идолите, Йерон ги прогонил само с дървена пръчка, след което се скрил в пустинята. По-късно обаче той отишъл доброволно при управителя и открито изповядал вярата си в Христос. Заради това му отрязали дясната ръка и го хвърлили в затвора заедно с тридесет и двама други вярващи. Докато чакали края си, Йерон укрепвал останалите във вярата. Всички били обезглавени заедно извън Мелитене в Армения.

Свети Вилиброрд, първи епископ на Утрехт и апостол на Холандия (739)

Роден е в Нортумбрия, Англия, около 638 г. На седемгодишна възраст е изпратен в манастира в Рипон, за да получи образование при абат Свети Уилфрид (24 април). На двадесет години заминава за Ирландия, за да живее сред светите монаси на тази земя; прекарва там дванадесет години като духовно дете на Свети Егберт (също 24 април). През 690 г. Свети Егберт изпраща Вилиброрд като водач на група от дванадесет монаси, за да разпространят Евангелието в езическите земи около Фризия. Светият мисионер първо отишъл в Рим, за да получи благословията на папа Сергий, а след това заедно със своите събратя монаси проповядвал Евангелието из цяла Холандия и Зеландия.

През 695 г. папа Сергий ръкоположи Вилиброрд за архиепископ на Утрехт, наставлявайки го да организира Църквата в цялата тази област. Като архиепископ Вилиброрд продължи да работи неуморно за разпространението на Евангелието в тези езически земи; мисионерските му пътувания го отнесоха чак до Дания. Той почина в мир през 739 г. в манастира Ехтернах (разположен в днешния Люксембург), след като служи четиридесет и четири години като епископ и по-голямата част от живота си като монах. Гробът му скоро се превърна в място за поклонение.