Филипяни 2.12-16 (Апостол)

12Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, 13защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. 14Всичко вършете без ропот и съмнение, 15за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, 16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.

Лука 6.24-30 (Евангелие)

24Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. 25Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 26Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. 27Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, 28благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. 29На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. 30Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

Светите мъченици Галактион и Епистеме (ок. 250 г.)

Една езическа двойка, Клеитофон и Леуципе, които живеели в Емеса по времето на император Деций, били наскърбени, че не можели да имат деца. Един ден монах на име Онуфрий дошъл на вратата им, търсейки милостиня за бедните, и като видял натъженото лице на Леуципе, я попитал какво й е. Когато тя отговорила, че е бездетна, Онуфрий й казал, че това е по Божията провидение, за да не бъде детето им предадено на идолопоклонство, и че ако приемат Христос, тя ще роди дете. Леуципа се кръстила във вярата и не след дълго родила син, което от своя страна довело съпруга й до вяра в Христос. Синът бил кръстен с името Галактион.

Години по-късно бащата на Галактион, вече овдовял, решил, че Галактион трябва да се ожени за езическа девойка на име Епистеме. Галактион се оженил от послушание, но не се приближавал до леглото на Епистеме, тъй като тя била езичница. С времето той я убедил в истината на вярата и сам я кръстил. Не след дълго тя чула в сън за славата, която очаква онези, които се посвещават изцяло на Бога. Когато разказала на съпруга си за съня, и двамата решили да останат в девственост, заселвайки се в отделни монашески общности, близо една до друга.

По време на едно от преследванията на християните от императора, Галактион бил заловен от имперски войници и откаран, за да бъде убит. Епистеме, на която в видение било съобщено за ареста му, помолила игуменката си за благословия, за да се присъедини към него в мъченичеството. Получила я, тя се втурнала към мястото, където бил затворен Галактион, смело обявила вярата си в Христос и след много изтезания и унижения съпругът и съпругата били обезглавени заедно.

Светите апостоли Патробас, Хермас, Линус, Гай и Филолог

Те са сред Седемдесетте ученици на Господа.

Свети Хермас и Свети Патробол са споменати от Свети Павел в Римляни 16:4. Свети Хермас стана епископ на Филипи. Някои смятат, че той е авторът на „Пастирът“, която беше толкова ценена от ранната Църква, че е включена в някои ранни версии на Новия Завет. Свети Патробол стана епископ на Поцуоли в Италия.

Свети Линус (споменат в 2 Тимотей 4:21) е ръкоположен от Свети Петър като първи епископ на Рим. Той е мъченик, вероятно през 76 г.

Свети Гай (споменат в Римляни 16:23, където научаваме, че Свети Павел е отседнал при него в Коринт), наследява Свети Тимотей като епископ на Ефес.

Свети Филолог (споменат в Римляни 16:15) е бил ръкоположен за епископ на Синопе в Понт от апостол Андрей.

Светият ни отец Григорий Изповедник, патриарх на Александрия (началото на 9 век)

Този много обичан пастир на Църквата в Александрия е избран единодушно за патриарх от епископите и народа на този град. Въпреки че е бил кротък и скромен, той е бил яростен защитник на святата православна вяра, която по това време е подложена на нападки от император Лъв Арменеца (813-820). Заради безстрашната си защита на светите икони Григорий е арестуван по заповед на императора и отведен в окови в Константинопол. Изправен пред Лъв, светият патриарх му казва ясно, че той е еретик и враг на Църквата. Разгневеният император заповядва Григорий да бъде бичуван, след което го изпраща в изгнание, където той почива три години по-късно.