Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 6.11-18 (Апостол)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Богородица)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Лука 16.19-31 (Евангелие)

19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Св. Климент Охридски, архиепископ (916) - втори помен

На този ден Българската православна църква чества втория помен на Свети Климент Охридски - един от най-великите български светци и просветители. Основното честване е на 27 юли (заедно с всички Седмочисленици), а днешният помен отбелязва деня на неговата кончина (25 ноември 916 г.).

Свети Климент е ученик на светите братя Кирил и Методий. След прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, той идва в България при цар Борис-Михаил. Основава Охридската книжовна школа, създава и превежда множество съчинения. Като пръв епископ, проповядващ на славянски, той полага основите на славянската християнска култура. За подробно житие виж 27 юли.

Света великомъченица и премъдра Екатерина Александрийска и онези, които са с нея (305)

„Света Екатерина, която била от Александрия, била дъщеря на Констас (или Цест). Тя била изключително красива девойка, много целомъдрена и прочута с богатство, произход и образование. С непоколебимия си разум тя напълно победила страстната и необуздана душа на Максимин, тиранина на Александрия; и с красноречието си тя запушила устата на така наречените философи, които се били събрали да спорят с нея. Тя била увенчана с мъченически венец през 305 г. Светите ѝ мощи били отнесени от ангели на светата планина Синай, където били открити много години по-късно; известният манастир на Света Екатерина първоначално бил посветен на Светото Преображение Господне и Горящия храст, но по-късно бил посветен на Света Екатерина.“ (Великият часовослов) Красноречието на Света Екатерина било толкова голямо, че петдесетте оратори, назначени да спорят с нея, осъзнали грешката си и като цяло поискали кръщение, за което Максимин ги осъдил всички на смърт. След това светицата била подложена на мъчения на специално изработено колело с шипове (с което обикновено е изобразявана на иконата си), но ангел я освободил и по чудо счупил колелото. Собствената съпруга на Максимин и 200 войници, виждайки страданията ѝ и благородството, с което ги понасяла, били подтикнати да изповядат вярата си в Христос и копнежа си да бъдат кръстени. Всички били убити. Накрая самата Екатерина била изведена извън стените на Александрия и след благодарствена молитва към Бога била обезглавена.

Великомъченик Меркурий (ок. 259 г.)

Той е роден в провинция Азия, в семейство на скит, който тайно е приел християнството. Подобно на родителите си, той е бил таен последовател на Христос, служейки като легионер в римската армия по време на управлението на император Деций. По време на една кампания му се явил ангел, дал му меч и му казал да влезе в битка, уповавайки се на Христовата помощ. Меркурий се впуснал в битка, пробил си път сам през вражеските линии и стигнал до варварския командир Ригас, когото убил. След смъртта на своя вожд варварите се разпръснали и победата била спечелена.

Императорът, чувайки за подвизите на младия войник, го повишил на длъжност в двора. Там, унесено от удоволствията и почестите на двора, Меркурий забравил задълженията си към Христос, своя Цар. Една нощ същият Ангел, който му бил дал меча, му се явил отново и му напомнил за меча, който Христос му бил дал, символ на мъченическата битка, в която предстояло да влезе. На следващия ден Меркурий, вече в съзнание, отказал да принесе жертва на боговете. Когато бил извикан пред императора, той смело проповядвал Христос и отхвърлил знаците на служението си. Той бил хвърлен в затвора и подложен на жестоки мъчения, които понасял с мир и радост, окуражен от Ангела, който му се явил отново, за да му предложи утеха и насърчение. След дълги мъки той бил обезглавен в Кесария Кападокийска на двадесет и петгодишна възраст.