Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Свети мъченик Платон (266)

Той живял в Анкира Галатийска по време на управлението на император Максимиан. Арестуван за открито изповядване на вярата си в Христа, той бил подложен на много жестоки мъчения и, отказвайки след всяко мъчение да се поклони на идолите, накрая бил обезглавен.

Свети мъченик Роман и светото дете, което се обяви за Христа (305)

„Свети Роман бил дякон и екзорсист в църквата в Кесария в Палестина. Той се оказал в Антиохия през 303 г., когато били публикувани указите на император Диоклециан за общо преследване на християните. Той не можел да понесе да види толкова много християнски мъже, жени и деца, които се отричат от вярата си в истинския Бог от страх от страдание. Когато отишли да принесат жертва на идолите, той се затичал, обзет от ревност за правда, викайки с висок глас „срам за тях“. Веднага бил арестуван и отведен пред градския префект. Той се изправил пред разпит смело и за да докаже глупостта на езическия култ, поискал да доведат дете, избрано произволно от тълпата на площада. Роман попитал момчето дали е по-разумно да се покланя на единствения Бог и Създател на света или на многото богове на езичниците. Показвайки се по-мъдър от езичниците, детето без колебание решило да избере Бога на християните. Префектът изпаднал в ярост, че е бил изложен на нелепост, и наредил младият изповедник да бъде подложен на мъчения.“ далеч в присъствието на майка си. Детето издържало мъките без да трепне, но казало на майка си, че е жадно и иска да пие. „О, скъпи мой сине“, отвърнала възхитителната жена, „не пий тленна и временна вода, но запази смелостта си, за да пиеш жива и вечна вода в Божието царство!“ Детето било обезглавено, а свети Роман бил осъден на изгаряне до смърт. Той приел присъдата с радост и с сияещо лице бил отведен несъпротивително на кладата. Тъй като императорът бил в града, палачите изчакали решението му, преди да запалят огъня, и доблестният мъченик възкликнал при забавянето: „Къде е огънят, който е приготвен за мен?“ Но екзекуцията била отложена, за да може той да бъде доведен лично пред императора. Осъзнавайки, че християните се радват на смъртта на мъченик като вход към вечния живот, тиранът искал да увеличи страданията на Христовия атлет, като отложи момента на освобождението. Той заповядал на палачите да откъснат езика му, който Роман доброволно предложил, и той по чудо продължил да хвали Бога и да насърчава верните, след като бил отрязан. След това мъчение той бил затворен за дълго време във вериги до рождения ден на императора. Това се празнувало в цялата империя и било обичайно да се освобождават затворниците. Но Роман не бил освободен; със смачкани крака в кладата, той бил тайно удушен в тъмницата си и така получил украшението на мъченичеството, както желаел.“ (Синаксарион)

Свети новомъченик Анастасий Епирски (1750) и Даниил, когото той обърна във вярата

Анастасий и сестра му били гръцки селяни, живеещи в Епир под османско владичество. Един ден през селото им минала група турци, водени от Муса, син на местния паша (управител). Муса бил поразен от красотата на сестрата на Анастасий и се опитал да я залови, но Анастасий се хвърлил върху турците и се борил с тях достатъчно дълго, за да може сестра му да избяга. Бащата на Муса арестувал Анастасий и го довел пред себе си и, впечатлен от смелостта му, се опитал да го обърне към исляма с много средства: заплахи, побоища и предложения за светски почести; но Анастасий устоял и бил хвърлен в затвора.

Муса бил трогнат от начина, по който Анастасий понасял всички тези изпитания и изкушения, и искал да научи повече за вярата, която го крепила. Отишъл тайно в килията на Анастасий, надникнал вътре и видял двама млади мъже с блестяща на вид с затворника. Те изчезнали веднага щом Муса влязъл. Анастасий казал на Муса, че това са ангели, които пазят и помагат на всеки християнин, особено когато страда за Христос. Той също така обяснил по прост начин Евангелието на Иисус Христос, което позволява на Неговите последователи да не ценят светските неща. Муса, дълбоко трогнат, се хвърлил в краката на Анастасий и поискал да стане християнин. Анастасий му казал да изчака до подходящия момент, защото обръщането му във вярата ще накара баща му да преследва всички християни, които са под негова власт. Няколко дни по-късно, през 1750 г., Анастасий бил обезглавен по заповед на пашата.

Скоро след това Муса посетил гробницата на свети мъченик и получил видение на Анастасий, който му се явил обгърнат от светлина и го подтикнал да продължи по пътя към Христос. Муса избягал от владенията на баща си на Пелепонес, където получил напътствия във вярата от възрастен аскет. След това пътувал до Венеция, за да бъде кръстен, без да се страхува от отмъщение от турците. С течение на времето станал монах на Корфу, получавайки монашеското име Даниил. Там живял в аскетизъм, но в него нараствало желанието да вкуси мъченичество за Христос, затова пътувал до Константинопол, за да обяви обръщането си във вярата на мюсюлманите. Но християните там го разубедили, знаейки, че обръщането във вярата на такъв виден турчин, ако се разбере, би довело до отмъщение срещу християните. Свети Даниил се завърнал на Корфу, където основал църква в чест на свети Анастасий и починал в мир.