Филипяни 1.8-14 (Апостол)

8Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова. 9И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко, 10за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, 11изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия. 12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.

Лука 5.12-16 (Евангелие)

12Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 13Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него. 14И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство. 15Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си. 16А Той отиваше в самотни места и се молеше.

Св. Кириак Отшельникът (555/557)

Роден е в Коринт от благочестиви християнски родители. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Палестина, където, след като учи при няколко свети отци, постъпва в монашество и става ученик на Св. Герасим Йордански. След смъртта на Св. Герасим той живее в строга самота, аскетизъм и мълчание в продължение на много години, като накрая постъпва в манастира на Св. Харитон, където почива в мир на 109-годишна възраст. Въпреки своя много строг аскетизъм, той бил едър и силен, оставайки такъв до края на живота си. Според правилата на Св. Харитон, той и събратята му ядели само веднъж на ден, след залез слънце. В пустинята той живял години наред само с суровите растения, които събирал там. Казвал за себе си, че докато бил монах, слънцето никога не го видяло да яде или да се ядосва на някого.

Света Мария от Палестина (6 в.)

„Първоначално тя била четяща Псалтира в Църквата на Възкресението в Йерусалим, но тъй като била красива, била източник на скандал за греховните умове. За да не бъде причина за грях у другите, Мария се оттеглила в пустинята Сука с кошница боб и стомна вода. Тя прекара осемнадесет години в пустинята и, с Божията сила, никога не й липсваха нито боб, нито вода. Учениците на Св. Кириак я намериха още приживе и по-късно я погребаха.“ (Пролог)

Светите мъченици Дада и събратята му (IV в.)

Дада беше висш персийски чиновник, служещ в двора на цар Шапур II, и тайно християнин. Когато беше назначен за управител на провинция, отдалечена от двора, Дада започна да почита и проповядва Христос открито. Това стигна до ушите на царя, който изпрати един от синовете си, Губарлахас, да се опита да го екзекутира. Дада беше осъден и осъден да бъде хвърлен в огнена пещ. Но когато Дада направи знака на кръста, огънят угасна, което изуми принца и в крайна сметка го доведе до обръщане към Христос.

Възмутеният цар хвърли сина си в затвора и го подложи на мъчения. Губарлахас издържал дни на ужасни мъчения без да се оплаче и, въпреки че бил подложен на ужасни осакатявания, излязъл от килията си невредим. Това чудо довело други, включително още две от собствените деца или роднини на царя, да приемат Христос. На Казой, дъщерята на царя, било позволено да почива в мир веднага щом започнали мъченията й. Губарлахас бил чудотворно кръстен по време на по-нататъшни мъчения: Глас отвисоко произнесе думите на кръщението и дъжд от вода и масло се изля върху мъченика. Не след дълго той загина, заедно с Дада и Касдиос, един от роднините на Губарлахас, който беше убеден в Истината от чудесата, които беше видял.

Преподобен Киприан от Устюг (1276)

„Свети Киприан основал манастира „Влизане в храма на Божията Майка“ близо до Устюг в област Вологда през 1212 г. и прехвърлил цялото си имущество на него. Той никога не напуснал манастира, след като станал игумен, а се посветил на аскетични подвизи, сякаш всеки ден беше последният му на земята. Той бди над духовния напредък на монасите си с бащинска любов и с готовност жертва времето и енергията си за тяхното добро. Свети Киприан заспа в Господа през 1276 г. Светите му мощи почиват в манастира му.“ (Синаксарион)