11 Септември 1953
Петък от 16-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Преп. Теодора Александрийска
Светата ни майка Теодора от Александрия (490)
Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)
Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)
Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)

Библейски четива (Синодален превод)

Ефесяни 1.7-17 (Апостол)

7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат. 8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум, 9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, 10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. 11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си, 12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа; 13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, 14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му. 15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, 16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, 17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

Марк 8.1-10 (Евангелие)

1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Жития на светиите

Светата ни майка Теодора от Александрия (490)

Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.

Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)

Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.

Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)

„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)

Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)

Почита се на 24 януари.