1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)

„В Казан, през 1579 г., деветгодишната Матрона, чиито родители дом изгорял в пожар, сънувала, че вижда икона на Богородица и чула глас, който й заповядал да извади тази икона от пепелта на разрушената къща. Иконата била намерена увита в стар парцал под печката, където вероятно била скрита по време на татарските нашествия. Иконата най-накрая била отнесена в катедралата „Благовещение на Богородица“, където станала известна с изцеленията, които Божията Майка Божия извършваше чрез нея за слепите… Иконата на Казан е една от най-обичаните икони на Божията Майка в Русия.” (Велики Хорологион)

Свети великомъченик Прокопий (303)

„Роден е в Йерусалим от християнски баща и езическа майка, като първоначално носи името Неаний. След смъртта на баща си майка му го възпитава изцяло в духа на римското идолопоклонство. Когато пораства, император Диоклетиан го вижда някой път и остава толкова доволен от него, че го взема в двора си, за да служи в армията. Когато този нечестив император започнал гоненията срещу християните, той заповядал на Неаний да отиде с отряд войници в Александрия и да изтреби християните там. Но по пътя с Неаний се случило нещо подобно на това, което се случило със Саул. В три часа сутринта настъпило силно земетресение, Господ Иисус му се явил и казал: „Неаний, къде отиваш и срещу кого се бунтуваш?“ Изпълнен с голям страх, Неаний отговори: „Кой си Ти, Господи? Не Те познавам.“ Тогава на небето се появи блестящ кръст, като от кристал, и от кръста се чу глас: „Аз съм Иисус, разпънатият Син Божий.“ Господ продължи: „С този знак, който видя, победи враговете си, и Моят мир ще бъде с теб. “ Това събитие напълно промени живота на Неаний. Той нареди да му изработят кръст, подобен на този, който беше видял, и вместо да се обърне срещу християните, тръгна с войниците си срещу агарите, които нападаха Ерусалим. Той влезе победоносно в Ерусалим и каза на майка си, че е християнин. Доведен на съд, той свали военния си колан и меча си и ги хвърли пред съдията, показвайки с това, че е войник само на Христос Цар. След жестоки мъчения той беше хвърлен в затвора. Там Христос Господ му се яви отново, кръсти го и му даде името Прокопий. Един ден дванадесет жени дойдоха до прозореца на килията му и му казаха: „И ние сме слуги на Христос.“ Арестувани за това, те бяха хвърлени в същия затвор, където свети Прокопий ги наставляваше в християнската вяра и ги подготвяше внимателно да получат венеца на мъченичеството. Тези дванадесет жени бяха жестоко измъчвани. Виждайки техните страдания и кураж, майката на Прокопий също повярвала в Христа, а след това и тринадесетте били екзекутирани. Когато свети Прокопий бил отведен към ешафода, той вдигнал ръцете си към изток и се помолил на Бога за всички бедни и нуждаещи се, за онеправданите и овдовелите, и особено за святата Църква, да расте и да се разпространява и православието да блести до края на времето. Той получил уверение от небето, че молитвата му е чута, след което с радост положил главата си под меча и отишъл при своя Господ, към вечната радост. Свети Прокопий пострадал с чест в палестинската Кесария и бил увенчан с вечен венец на слава на 8 юли 303 г.” (Пролог)

Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Той беше известен търговец от германски произход. Посещавайки Новгород по работа, той беше толкова трогнат от красотата на православието, че прие православната вяра. Стремейки се да следва Христос по-пълноценно, той раздаде всичките си имоти на бедните и живееше като бедняк, посвещавайки живота си на молитва и аскетизъм, но се преструваше на луд, за да избегне похвалите на хората. На него бяха дадени даровете на предвидението и проникновението в сърцата на другите: често говореше на онези, които идваха при него, за техните тайни грехове, и няколко пъти предсказа природни бедствия. Веднъж спря смъртоносна градушка в град Устюг чрез своите горещи молитви пред иконата на Божията Майка. Беше намерен мъртъв на пътя, покрит със сняг; над мощите му беше построена църква, която извърши много чудеса.