1 Коринтяни 10.28-11.7 (Апостол)

28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. 29Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? 30Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? 31И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. 32Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, 33както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

1Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. 2Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. 3Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. 4Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; 5и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; 6ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. 7И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.

Матей 16.24-28 (Евангелие)

24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; 25защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; 26защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. 28Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.