Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Антоний)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Св. Антоний)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Светите 45 мъченици от Никополис в Армения (319)

По време на преследването на християните по времето на император Лициний, Леонтий и няколко от неговите спътници се явили пред императорския управител в Никополис в Армения и се обявили за християни. Те били бичувани и хвърлени в затвора, където не им давали нито храна, нито вода; но една християнска благородница тайно им носела вода, а ангел Господен им се явил в килията, за да ги утеши. Силата на вярата им била толкова голяма, че по време на съдебния процес двама от техните надзиратели обявили, че се обръщат към християнството. Мнозина други последвали примера им, докато групата на християните наброила общо четиридесет и пет души. Съдията наредил да им бъдат отсечени ръцете и краката, а след това да бъдат изгорени на клада.

Свети Антоний от Киевските пещери (1073)

Той е почитан като основател на православния монашески живот в Русия. Роден е в Черниговска област и е приет в монашество в манастира Есфигмену на Светата Гора. Настоятелят му го изпратил от Атон в Киев, за да установи там монашеския живот през 1013 г., през последните години от святото царуване на княз Владимир. Той живял там като отшелник, бавно привличайки към себе си други, които желаели да споделят аскетичния живот. С времето братството се превърна в Киевско-Печерската лавра. Свети Антоний отказа да бъде игумен на манастира; тази задача пое Свети Теодосий (почитан на 3 май). Свети Антоний продължи да живее като пещерник и почина в мир на деветдесетгодишна възраст.

-- -

Поставянето на Скъпоценната одежда на Господа в Москва (1625)

Елиас, войник в римската армия в Йерусалим, беше грузинец по рождение, от град Мцхета. Когато Господ беше разпънат на кръста, дрехите Му бяха разпределени чрез жребий между войниците, а одеждата Му се падна на Елиас, който я отнесе у дома в Грузия и я подари на сестра си Сидония. Одеждата беше погребана заедно с нея, а много години по-късно беше чудотворно открита от Света Нина (14 януари). Цар Мириан, който приел Христос в отговор на учението на Света Нина, построил църква в чест на Светите Апостоли на мястото, където била намерена мантията. Много години по-късно Грузия била завладяна от персите и мантията попаднала в ръцете им. През 1625 г. персийският шах Абас, желаейки да установи добри отношения с Русия, изпратил мантията в Москва като подарък за княз Михаил Феодорович и патриарх Филарет. Тя била поставена с почести в Успенския собор.