Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)

Вижте неговото възпоменание на 8 февруари

Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)

„По време на управлението на византийския император Анастасий, Ефрем бил управител на източните области. Той бил известен с голямото си благочестие и състрадание и бил много ценен заради тези си добродетели. Когато започнало възстановяването на Антиохия, която била разрушена от земетресение и пожар, императорът заповядал на Ефрем да ръководи работата. Ефрем извършил тази работа с усърдие и любов. Сред обикновените работници имало един епископ, който напуснал епархията си по неизвестни причини и работел като работник. Никой не знаел, че човекът е епископ. Един ден той легнал да си почине от изтощителната работа с другите работници и заспал. Ефрем го погледнал и видял пламтящ стълб, издигащ се над човека и достигащ до небето. Смаян и уплашен, Ефрем го повикал и го заклел да разкрие кой е. Човекът дълго се колебаел, но накрая признал, че е епископ и предсказал, че Ефрем скоро ще бъде ръкоположен за патриарх на Антиохия (патриаршеският престол бил празен откакто старият патриарх, Евфразий, загинал при земетресението). Ефрем наистина бил избран и ръкоположен за патриарх. Заради неговата доброта, чистота и ревност за Православието, Бог му дал голям дар на чудотворство. Веднъж, за да убеди някой еретик, че Православието е истинската вяра, той поставил своя омофор в пламъците и се помолил на Бога. Омофорът останал невредим в огъня три часа. Когато еретикът видял това, той се уплашил и отхвърлил ереста си. Ефрем почивал мирно през 546 г. (Пролог)

Нашата Света Майка Мелания Стара (410)

Тя била богата и благородна дама, родена в Испания. Съпругът ѝ и две от децата ѝ починали и виждайки суетата на светските неща, тя пътувала до Египет, за да посети монасите в Нитрия. Тя раздала по-голямата част от голямото си богатство на нуждаещите се и на египетските християни, преследвани от арианите. Говори се, че за три дни нахранила около 5000 души. Когато православните в Египет били изгнани в Палестина, тя отишла с тях в Йерусалим, където построила манастир за девици; самата тя влязла в манастира и починала там през 410 г. Нейната внучка, Мелания Млада, се почита на 31 декември.

Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)

Той се подвизавал в аскеза в манастир близо до Тир. Благодарение на изключителната си чистота на живот, той получил дар на пророчеството. Той предвидил разрушението на Антиохия от земетресение и подобно на Авраам, молейки се за Содом, се поклонил на земята и се помолил градът да не бъде напълно разрушен. Веднъж пътувал в отдалечено място и лъв нападнал и убил мулето му. Той заповядал на лъва да му служи вместо мулето; лъвът веднага взел товара на Зосима и го отнесъл в Кесария, където Зосима го освободил. Свети Зосима починал в мир.