Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам

След като помогнали за установяването на православието сред карелските финландци, те основали известния Валаамски манастир на Ладожкото езеро в Северна Русия. И двамата починали в една и съща година.

Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“

Свети Йоан Дамаскин (4 декември), великият защитник на Православието срещу иконоборците, е бил лъжливо обвинен в заговор срещу халифа на Дамаск чрез интригите на иконоборческия император Лъв Исавр (управлявал 717-741 г.). Халифът заповядал да отсекат ръката на Свети Йоан заради предполагаемото му предателство. Светецът поискал отрязаната ръка и прекарал нощта, молейки се горещо за помощ пред икона на Пресвета Богородица. Събуждайки се на сутринта, той открил, че ръката му е чудотворно възстановена, само с белег около китката, където е била напълно отрязана. В знак на благодарност Свети Йоан поставил сребърна ръка на иконата. Когато станал монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, той взел иконата със себе си. Тя останала там, докато не била дадена на Свети Сава (Сава) Сръбски (14 януари), който я донесъл в Сърбия. По-късно е пренесен по чудо в манастира Хиландар на Света гора (според легендата е пренесен от Сърбия до Атон от неводено магаре), където може да бъде намерен и сега.

Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан

Те са причислени към Безнаемните Лекари. За техния живот вижте 31 януари.

Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

„Велик аскет и чудотворец от египетската пустиня, той е съвременник на патриарх Теофил и император Теодосий Велики. Наричан е „Знаменосец“, защото веднъж е помогнал на император Теодосий да спечели победа над вражеските сили чрез молитвите си. Когато императорът го повикал в Константинопол, той отговорил, че не може да отиде, но изпратил скъсаното си и закърпено монашеско расо и жезъла си. Излизайки на бой, императорът облякъл расото на Сеннуфий и носел жезъла му в ръка, и се върнал победоносно от битката.“ (Пролог)